Джейсън
Може би малко преувеличих.
Но тя също ми каза гадни неща.
Аз й казах всичко това, защото тя започна.
Но знам, че ще й мине след няколко дни.
Не беше сериозна със това, че всичко е приключило.
Просто се разстрои.
Жените винаги се сърдят
За глупости.
-Какво се случи с Блейк? - попита Ник
-Нищо, отиде да яде сладолед, докато ме мрази.
-Какво й направи, ти кръвожаден вампир такъв?
-Чак пък кръвожаден не съм. И вампир не съм.
-Не отбягвай въпроса.
-Защо си толкова загрижен за Блейк, пак ли искаш да я чукаш?
-Не, просто съм загрижен.
-Заври си загрижеността....
-Нямам време за глупости. Свърши ли с глупостите?
-Не, не съм свършил, защото Блейк си тръгна.
-Отвратителен си. - изсъска
Вратата на кабинета се отвори и Ашли влезе бавно, след което се усмихна.
-Здравейте! - каза
-Здрасти, защо си тук? - попитах
-Мама ме забрави. - скръсти ръце. - Излезе крещейки. Всъщност ме забрави в асансьора. Но някаква жена Кейтлин ми каза, че си тук. - взе купата с бонбони от бюрото и седна на дивана. - Здравей, Ник.
-Здравей, Ашли. Искаш ли да те заведа при майка ти? - попита
-Не, ще остана тук. - отговори, докато маха опаковката от единият от бобините.
-Добре, ако все пак искаш при майка си, ми кажи. - каза Никълъс и излезе.
Загледах се в Ашли, която не беше притеснена, че майка й я е забравила.
Трябва да започна да прекарвам повече време с нея и без това съм пропуснал толкова много от животът й.
-Теб майка ти забравяла ли те е? - попита тя
-Не.
-А, кога ще ме запознаеш с нея? - попита.
За жалост не мога.
-Ами, не знам.
-Тя знае ли за мен, а за мама?Каза ли й колко съм хубава?
