Блейк
Изчаках Клара да се прибере, за стои при Ашли и отидох при Джейсън.
Почуках на вратата на стаята му и изчаках да отвори.
-Блейк, защо си тук? - попита Ник
-Защото Джейсън искаше да се видим.
-Дошла си тук да се видиш с него?
-Не е това, което си мислиш.
-Аз не си мисля нищо, ти си свободна да бъдеш когото искаш.
-Да, но със сигурност няма да бъда с него.
-Добре, искаш ли утре да излезеш с мен?
Каква е тази маня да ме канят постоянно?
-Да, добре. Утре вечерта към седем?
-Добре, ще те взема от вас и ще отидем в някой ресторант. Или където ти искаш.
-Стига да няма досадници няма значение къде ще ходим. - усмихнах се и той ме целуна.
Аз отвърнах на целувката и увих ръцете си около врата му и продължихме да се целуваме.
-Ил, каква гадост. - чух гласът на Джейсън и се отделих от Ник. - Защо се целуваш с него? От съжаление, защото знаеш, че никога няма да си намери приятелка?
-Не, глупако. - каза Ник
-После ще се карате, нали искаше да говорим. - казах и погледнах към Джейсън
-Разбира се, ще говорим, но без този.
-Няма да те оставя сам с нея. - каза Ник
-Спокойно само ще говорим. - казах и той кимна.
-Да, сега изчезвай. - Джейсън го блъсна и хвана ръката ми и ме дръпна вътре, след което затвори вратата. - Радвам се, че си тук, но не ми хареса това което видях.
-Кое?
-Защо се целувахте?
-Защото...той ме покани на среща.
-И ти ще отидеш ли?
-Да, защо да не ходя?
-Ами, мислех си, че ние двамата...не знам. Нали вчера целуваше мен?
-Да, но това нищо не значеше, не се прави, че за теб значи нещо.
-Не се правя, а и исках да обсъдим това което ти казах. Ти вече по-добре ли си?
-Как ще съм добре?! Долно копеле такова!
-Съжалявам!
-Заври си извинението където искаш! Сега ще те убия! Знаеш ли колко плаках след онази нощ?! А, ти дори не си си направил труда да ме потърсиш! - извиках и взех чашата, която беше върху масичката и я хвърлих по него, но се наведе и тя се разби в стената.
