Блейк
Ударих му шамар и той се отдръпна от мен.
-Ти нормален ли си?! - извиках
-Удряш силно, нищо сега ми харесваш още повече. - опита се да ме целуне отново, но аз пак го ударих.
-Не ме докосвай!
-Ясно, разбирам.
-Благодаря.
-Правиш се на недостъпна.
Как после да не го удари човек?
-Ти си идиот! Не искам да имам нищо общо с теб!
-Добре, ще те оставя...днес. Утре обаче няма.
Все едно говоря на стената зад него.
-Както искаш, аз искам да си тръгна.
-Да те закарам?
-В никакъв случай.
И да видиш къде живея...не благодаря.
-Защо? Да не криеш нещо?
-Не, просто си отивам вкъщи.
-Защо не искаш да те закарам?
-Защото не те понасям. Полудяваш ме.
-Знам, че ме харесваш, но все пак трябва да се сдържаш, заради брат ми.
-Мразя те. - казах и се качих в асансьора.
-И те обичам, скъпа. - каза преди вратите да се затворят.
Защо е толкова странен?
Мисли само за секс.
Исках да остана със Ник, но той има работа и аз реших да се прибера.
Сетих се, че имам дете и досадна сестра, които трябва да видя.
А и обещах на Ашли да я заведа...
Не помня къде.
Ако не го направя ще ми се цупи цял ден.
Излязох от хотела, но тогава видях, че вали.
Страхотно.
-Все още мога да те закарам? - каза Джейсън
-Да не би да ходи след мен?
-Да. Искаш ли да те закарам или ще се прибираш сама по време на дъжда?
-Ами...добре, но няма да ме тормозиш.
-Няма. Как бих тормозил една прекрасна жена, като теб?
-Да, добре. Къде е колатата ти?
-Пред теб.
Погледнах към колатата пред мен, не я забелязах.
