Джейсън
Натиснах звънеца за стотен път, но никой не ми отвори.
Чак след няколко минути вратата се отвори.
-Здравей! - каза Ашли. - Тези цветя за мен ли са? - попита
-Ами...да. Заповядай. - казах й ги подадох.
-Благодаря, дошъл си да видиш мама, нали? - попита и кимнах - Тя е в леглото. Нещо пак се е разстроила. Но не е, заради теб. Така е, откакто говори с баба.
-Говорила е с майка си? Какво е станало?
-Ами, караха се обичайните неща, затова че мама е глупава, че ти си задник.
-Майка й откъде знае, че съм задник, още не ме познава.
-Аз й разказах за теб по телефона. А и по принцип те мрази, защото си зарязал дъщеря й бременна. Много бавно мислиш. Поговори с мама. Опитай се да я накараш да се чувства по-добре и не я ядосвай със твоите неща. - каза тя и кимнах
-Добре, ще говоря с нея и без глупости.
-И друг път й донеси нещо, например цветя, аз ли трябва да те уча? - каза и отиде с букета в кухнята.
Отворих вратата на спалнята и видях Блейк да лежи и гледа към тавана.
-Здравей, скъпа. - казах и тя ме погледна - Защо не ми вдигаш от два дни? Притесних се. Как си? - попитах и седнах до нея
-Обичаш ли ме? - попита
Обичам ли я?
Да.
Така мисля, всъщност не знам, мисля че да.
Ще й кажа да.
Това е първото нещо, което попита и вече съм притеснен.
-Да, обичам те.
-Сигурен ли?
-Да, обичам те. Какво ти има, скъпа?
-Би ли ме изоставил отново?
Какво й има?
Да не е гледала Титаник?
-Не, защо ме питаш това?
-Искам просто да знам, ако например забременея, ти ще си тръгнеш ли?
-Не, разбира се. - хванах ръката й. - Защо мислиш, че си тръгна, направих го веднъж, но тогава не те познавах, а и не бих изоставил Ашли. Привързах се към нея и към теб, нищо че обичаш да мрънкаш много.
Тя се усмихна леко и ме прегърна.
-Радвам се да го чуя.
