Бях легнала върху Ник и все още обмислях случилото се.
Но реших да не се притеснявам или да полудявам.
Просто от толкова време съм сама, тоест аз винаги съм била сама и не съм имала никой до себе си и...просто се случи.
И беше хубаво.
Сега какво да му кажа, когато се събуди?
Малко е неловко.
-Добро утро. - чух Ник
-Добро утро. - усмихнах се
-Как си? - попита и ме прегърна
-Добре. Ти?
-Чудесно. - целуна бузата ми.
-За вчера...
-Какво? Да не би да съжаляваш?
-Не, но малко бързо стана и...
-Ти ме целуна.
-Знам и ме е срам.
-Няма проблем, ако искаш можем да забавим темпото?
-Ами, добре. Аз трябва да ходя да работа, тоест, аз съм на работа, но не работя.
-Остани при мен днес.
-Не мога, за разлика от теб аз нямам много пари, за да работя, когато искам, ако изобщо работя.
-Няма да ти стане нищо, ако един ден пропуснеш.
-Ще ме уволнят.
-Спокойно ще се разбера със шефът ти. - целуна ме
-Но...
-Ти никога ли не млъкваш?
-Не.
-Ще си поръчаме закуска и ще прекараме денят заедно.
-Много хубаво, но...
-Но млъкни, престани със този негативизъм.
-Добре.
-Какво искаш за закуска? - попита
-Не знам, омлет.
-Добре. - целуна бузата ми и стана от леглото.
Беше с боксерки, мислих, че пак ще стане неловко, защото ще е гол.
Поне не е, като брат си.
Но ми е интересно, как ще го караме бавно, като вече свършихме работата.
Но от друга страна правих секс за първи път от година.
Дано Ник не е задник и всичко не приключи бързо.
Минаха едва седмица откакто се запознахме, а вече спах с него.
След още една седмица може да се оженим, както сме тръгнали с това темпо.
