Блейк
Седях кротко на дивана, докато Джейсън правеше вечеря. Или поне се опитваше.
Предложих да му помогна, но той отказа.
Искал да ме изненада.
Със сигурност ще ме изненада.
Дори не знам какво готви, но най-вероятно и той не знае.
Просто ще го оставя да направи каквото иска.
А, Ашли в момента си играе със...
Нейният приятел, който се надявам да не набие този път.
А и той не говори.
Всъщност е много сладко русо момченце.
Мисля, че се казваше Майк.
Попитах го дали иска нещо, но той не ми отговори.
Играеха на "Не се сърди човече", но Ашли със сигурност се сърдеше, защото губеше.
Оставих ги само и отидох в кухнята да видя какво е сътворил Джейсън.
-До къде стигна? - попитах го
-Ами, почти съм готов.
-Така ли? Чудесно и какво сготви?
-Нямам идея. Но мисля, че ще е вкусно.
-Надявам се.
-Да не мислиш, че ще е гадно, аз съм отличен готвач.
-Вярвам ти.
-Благодаря,мислиш ли, че е добра идея да ги оставяш сами? - попита Джейсън и се обърнах да погледна Ашли, която хвърли зарчето по момченцето.
-Не. Но тя губи играта и затова прави така, сигурна съм, че е мила с него.
-Аз пък не мисля така.
-Напротив. А и са сладки заедно.
-Не, не са. Той е момче.
-Той е на пет, Джейсън.
-Но е момче.
-И какво те са приятели, които се държат за ръце и се държат, като бебета, защото са такива.
-Но той и държи ръката. Ти ми каза, че е излиза с момчета, когато е на 16.
-Това не е среща.
-В момента си разделят бисквитка.
-Престани да ги гледаш! Ще ги притесниш!
-О, съжалявам!
-Те са на пет. Ще се скарат след няколко дни и няма да се ядосваш повече.
-Ами, ако продължат с това и след няколко години станат гаджета и после се оженят и имат деца и той я отвлече от нас. Това момченце ни отне Ашли, а ти си спокойна!
-Спри да гледаш отчаяни съпруги късно вечер.
-Аз не ги гледам, гледам Сексът и градът.
-Да, чудесно. Престани. Не живеем в сериал.
-А, трябва ли да вечеряме с тях?
-Да, казах на майка му, че ще вечеря с нас, а ти се с дръж добре. И не се карай с Ашли.
-Няма да се карам с никого.
-Да не се разстрои?
-Не.
-Сигурен ли си?
-Да.
-Добре, после, когато си легнем ще поговорим.
-Добре.
-Напоследък си по-спокоен. Да не би да се променяш? Или след като говори с Ник се чувстваш по-добре?
-Не се чувствам добре. Ти ме накара да направя нещо, което не искам.
-Престани, той ти е брат. Не ти ли жал за него, той е сам.
-Сам е, защото ти го заряза, умнице.
-Добре, знам. Помня.
-Да и аз помня, когато си говорихте в стаята му.
-Както и да е. Съжалявам затова. Но просто се чувствам зле, защото той е сам, а не заслужава това.
-Защо не го запознаеш със сестра ти, нали и тя е сама? Може да се влюбят и оженят. На Никълъс му трябват няколко срещи, за да падне на коляно и да предложи брак.
-Чудно на теб колко ти трябват?
-Ние не ходим на срещи.
-Имаш отговор, за да се защитиш винаги, нали?
-Разбира се. - обърна се към фурната . - Искаш ли да поръчаме нещо, защото това май изгоря, защото го забравих...
-Спокойно преди малко поръчах пица. - казах - Имах предчувствие, че ще стане нещо такова.
Защо да запознава сестра ми с Ник?
Това е извратено, аз вече съм била с него, ако тя бъде също с него ще е странно.
А и тя каза, че се среща с друг.
Надали ще има интерес към него.
Аз знам, че няма.
