Джейсън
-Това е Барби. - каза Ашли и ми показа някаква руса кукла. - А, това е колата й. - сложи куклата в някаква розова кола.
-Чудесно, Барби има кабриолет.
-Да. Имаше и колело, но седнах върху него и се счупи. Нали е от пластмаса. Имам и пони, плюшено, но го залях със сок и сега има голямо червено петно на корема. Докато се опитвах да гледам детски в хола на телевизора, вместо да седя в стаята си спокойно.
-Съжалявам.
-Това беше намек да ми вземеш таблет.
-О. Извинявай, не схващам от навици.
-Нищо, аз ще ти пояснявам. Може ли понички? - попита и легна до мен на леглото. - Моля! - изписка и сложи ръце на бузите ми. - Обещавам, че ще ям и нещо здравословно. Сладоледа е полезен.
-Добре, аз също искам сладолед, не ми е си здравословни глупости.
-Наистина ли? Мислих си, че ще кажеш, че трябва да ям зеленчуци. Вкъщи ям само тях и ми омръзна. Мама е на някаква диета и е ужасно. Като я споменах, каза ли й, че съм с теб.
-Не, не искам да й вдигам, защото ще ми се скара.
-Така или иначе, ще ти вика, когато те види, така че.
-Ами, така е, но...
-Не мислиш, спокойно аз съм тук да ти помагам. - започна да си играе с косата ми. - Приличаш на бебе. Бебе, на едно голямо бебе.
-Ти си бебе.
-Не ти. - допря главата си до моята и направи странна физиономия,след което се усмихна.
Дръпнах я, след което я прегърнах.
-Днес си много мил. - каза тя и се размърда. - Да не си пил нещо?
-Не. - целунах бузата и. - Не мога ли да бъда мил?
-Ами, когато се запознахме беше странен и сега си такъв, но не толкова. Искаш ли да ти прочета приказка? За грозното пате.
Това намек ли беше?
-Не, благодаря.
-Добре. Тогава искам сладолед. - започна да ръчка бузата ми - Розов.
-Добре, престани. - махнах ръчичката й от лицето ми.
-Добре. - изправи се в седнало положение.
Погледнах към вратата където видях Блейк със скръстени ръце.
-Мамо, здравей! - каза Ашли
