Блейк
-Тази пола ти седи много добре. - чух да казва Джейсън
В момента си избирам какво да облека, защото нали ходя на работа.
Или поне се правя, че ходя на работа, докато се натискам с Джейсън.
-Наистина ли? - погледнах го
-Да, очертава ти дупето чудесно.
-Благодаря. Закара ли Ашли на училище? - попитах
-Какво?
-Казах ти, че Ашли е на училище.
-Ама, тя каза, че са във ваканция.
-Ваканция през октомври?!
-От къде да знам. Може би е ваканция за хелоуин.
-Тя трябваше да е на училище преди час!
-Съжалявам.
-Поне будна ли е?
-Не, когато се опитах да я събудя. Притвори очи и ми каза да изчезна от стаята.
-Ще те убия.
-Нямам опит с тези неща! А и какво, като пропусне един ден? Аз почти не ходех на училище, а я ме виж. Имам пари и те чукам, когато искам.
-Не си добър пример.
-Напротив.
-Друг път, когато ти каже, че са във ваканция не й вярвай. И не прави каквото тя ти каже.
-Добре.
-Сега ще я събудя и ще отиде на училище. Със сигурност ще прави сцени, но ще отиде.
-Лоша си и за това не те хареса.
-Млъкни. - казах и излязох от стаята
Влязох в стаята на Ашли, която спеше.
-Знаеш, че трябва да отидеш на училище, нали? - казах и тя отвори очи.
-Мамо, аз съм във ваканция.
-Учителката ти каза, че ще имате ваканция чак за Коледа, така че ставай и се оправяй, ако не искаш да върна рибката в магазина.
-Тя умря вчера.
Това беше шестата риба.
-Как?...Добре, няма значение. Ставай.
Тя въздъхна и стана от леглото.
Час по-късно оставихме Ашли в училище и с Джейсън пътувахме към хотела.
-Не се сърди, знаеш, че не съм свикнал с децата. Трябва ми време. - каза Джейсън
-Докато свикнеш, нея ще я изключат за закъснения.
-Няма да я изключат.
-От къде знаеш. Не за първи път закъснява. Сигурно следващият път ще я изключат.
-Не няма.
Пак е направил нещо.
-Какво си направил? Заплашил си учителката й? Или директора?
-Не. Не съм заплашвал никой, просто ги помолих любезно да се държат добре с Ашли.
-А, добре. Помислих, че си купил училището. Не си, нали?
-Не. Не съм толкова луд, че да купувам училище със хиляда деца. Едното, което си имам ми стига.
-Аз пък винаги съм искала да имам още едно дете. Искам син.
Изведнъж Джейсън спря колата и ме погледна.
-Сега ли го искаш?
-Не! Имам предвид в бъдеще. Ти сега ли си помисли, че го искам? - обясних
-Ами, да.
-Не искам сега или още по-малко да го направим в колата.
-Добре. - запали колата и потеглихме.
Все пак е мило, че е съгласен да имаме деца.
Предполагам.
-Ти не искаш ли да имаш още деца? - попитах го
-Предполагам, че искам, но не сега. Искам първо да свикна да бъда баща на Ашли, а после можем да помислим за още деца.
-Така е. Радвам се, че не реагира остро.
-Предвид факта, че наскоро разбрах, че имам дете от нищото...така че съм готов на каквото поискаш.
-Може да бъдеш очарователен, когато си поискаш.
-Когато пристигнем в хотела ще посетим първо моята стая...по точно леглото, нали?
-Нямаше да си ти, ако не развалиш хубавия момент.
-Така е.
Радвам се, че той иска да имаме деца...тоест още.
Но и е малко странно не мога да свикна да говорим за такива неща.
Свикнала съм с мисълта, че е идиот.
Може би не е толкова лош.
Сигурна съм, че не е.
Поне знам, че няма да ме разочарова.
