Ник
-Здравей, Ник. - усмихна се Блейк, когато отворих вратата.
-Да не си се скарала с Джейсън? - попитах
-Не, дойдох да те видя. Джейсън също. - каза тя и той се приближи към нея. - Нали?
-Здравей. - каза Джейсън
-Здрасти. Какво се е случило, да не сте изгубили Ашли? Не е при мен.
-Ашли е добре. Тя е със Клара. Със сестра ми, не знам дали я познаваш. - каза Блейк
-Виждал съм я.
-Тук сме, защото Джейсън иска да ти каже нещо.
Погледнах към Джейсън, който гледаше в подът, докато Блейк не го сръчка и не ме погледна.
-Да не е умрял някой? - попитах
-Не, просто...Джейсън говори. - каза Блейк
-Исках просто да ти кажа, че... - започна той - Такова...че аз...и че...да.
-Какво?
-Говори нормално. - каза Блейк
-Не мога, защо трябва за съм мил с него?! - попита
Блейк го изгледа злобно, а аз се подпрях на вратата.
-Добре, де. - въздъхна. - Ник, искам да ти кажа, че те ценя и че ти благодаря, затова, което правиш за мен и че винаги ми помагаш. И съжалявам за нещата, които ти причиних. И те об...такова...сещаш се.
-Уау, не очаквах да ми кажеш нещо подобно. - казах саркастично
-Ако ще ми се подиграваш си тръгвам.
-Просто съм изненадан. Аз също теб обичам. - казах и той направи физиономия, а Блейк се усмихна.
-Колко сладко, прегърни го. - каза Блейк
-Сделката беше само да му кажа тези глупости, но не и да влизам в някакъв контакт с него. - каза Джейсън
-Прегърни брат си, магаре такова! - каза Блейк
Той въздъхна и няколко секунди по-късно ме прегърна.
Това е по-странно за мен, защото не ме е прегръщаш от шести клас.
-Готово. - пусна ме
-Добре, благодаря. Оценявам, че го направи.
-Видя ли не е толкова зле да си мил? - каза Блейк
-Не искам да го правя повече. - каза Джейсън и тръгна към асансьора
-Съжалявам за държанието му. Ти как си? Нали не ми се сърдиш още? - попита Блейк
