Блейк
Цяла нощ не мигнах, защото все още бях в шок.
Защо от всички мъже на светът точно той трябваше да е?
Защо не беше някой свестен, който не спи със всички жени и обича децата.
Боже, какво ще правя?
Как ще кажа на Ашли?
А да кажа ли Джейсън?
Не трябва да му казвам, нали?
Той й е баща какво толкова?
Не е нужно да знае.
-Мамо? Защо не спиш? - попита Ашли, която седеше до вратата спалнята
-Защото вчера си легнах рано.
-Искаш ли да гушна?
-Да. Искам. - казах и тя бързо се качи на леглото при мен и ме гушна.
-За какво мислиш?
-Не мисля за нищо.
-Беше се замислила. Кажи ми? Да нямаш гадже?
-Не нямам.
-Жалко, а трябва да си намериш някой богат, за да ми купува играчки.
-Ашли, не бъди, като леля си. Тя е алчна коза.
-Коза не беше мило изказване.
-Знам, извинявай.
-Днес на работа ли си?
Работа?
Не няма да ходя.
-Днес съм почивка.
-Значи ще можем да направим нещо заедно? - усмихна се
-Разбира се. Какво искаш да правим?
-Първо искам да ми купиш розови обувки и розова пола, като на балерина. И искам сладолед и после искам да отидем караме кънки. Не сме ходили от три месеца, а ти ми обеща да отидем вчера, но ти беше заета.
-Съжалявам. - целунах бузата й. - Днес ще направим всичко.
-Добре. - усмихна се - И ще ми направиш плитки.
-Добре.
След, като й направих плитки отидох в кухнята, а тя в хола да гледа телевизия.
Направих й сандвич, след което отидох при нея.
Тя беше легнала на дивана с надолу главата и гледаше Спондж Боб.
-Би ли се изправила? - попитах и тя извъртя очи и седна нормално.
-Да.
