My fucking life

Това не ми се отрази добре!

                       Глава 8

Пътуването беше дълго. Къщата беше накрая на градчето, а мола в другия край. Та както и да е. В момента се возя на предната седалка, винаги съм мразела това място, но познайте кой беше виновен. Да, точно така. Сестра ми. Точно преди да си седна на мястото отзад тя ме избута по най наглия начин отпред и се намести първа. До Хайс. О Боже, какво и става на това момиче.

  Разглеждах си новия телефон. Наистина е доста голям.....има много приложения, но както ви казах не си падам много по луксозните  и скъпите неща. През повечето време поглеждах към огледалото и виждах Оливия, не спираше да го зяпа тоя Хайс. Сякаш живота и зависеше от това. А, той никакво внимание не и обръща. Само към телефона си гледа. Ако е любов поне да е взаимна, нали така? Оффффф не знам какво ще я правя. Хайс не е толкова хубав, защо е толкова влюбена, та той утре когато Гари го няма може да я изнасили. Дори не разбрах годините му.Ще трябва да си поговоря с нея.

- Хей, татко, а може ли да излезна тази вечер? - попита той все още гледайки към телефона си.

- Може, но ще вземеш и момичетата.

- Какво, не! Не! Аз не искам. - казах. От тук осещах радостта, която изпълва Оливия в момента.

- Защо ще бъде забавно. - настоя Хайс.

- Мисля, че вече казах НЕ. - отвърнах с по висок тон.

- Добре. - вдигна ръцете си. - Няма да те карам на сила. Ами ти Оливия ще дойдеш ли?

Погледнах я. Исках да и направя някакъв жест да откаже, но не тя дори не ме погледна и отвърна с да.

- Пристигнахмеее. - извика Гари.

Мола беше огромен. Ама наистина огромен. Сигурно беше по голям от града в който живеех прди.

Влезнахме вътре. Имаше един огромен часовник пред нас. Показваше 4 часа.

- Та накъде сега. - попита Оливия.

- В колата и към вкъщи. - казах.

- Ох, Хейли, мила моя Хейли. - започна сеатра ми, а аз я изгледах кръвнишки. - Не искаш ли да ги махнеш тея парцалки, а кажи ми.

- Бих си поръчала от интернет.

- Ох, стига мрънка вече, хайде тръгваме натам. - и посочи един магазин.

*************************************

- Добре  обиколихме буквално всички магазини в мола. Два пъти. Може ли вече да си ходим. Умирам от глад. - казах аз.

- Да, и аз. - отговори Хайс.

Оливия беше готова да ми откаже, но като чу Хайс, веднага се съгласи. На излизане отново погледнах към огромния часовник. Показваше 20:33. Буквално бяхме тук 4 часа и половина. Качихме се в колата. За жалост отново ме избутаха най отпред и потеглихме към палата, новия ми дом.