My fucking life

Не мислих, че ще го направя.

                     Глава 10

Станах от леглото и се погледнах в огледалото. Лицето ми беше толкова отвратително. Никога не бях слагала грим и нямах намерения, но сега ми се щеше да имам цяла колекция. Въздишах и слезнах обратно долу. Всички бяха там, освен Хайс, и ме гледаха втренчено. Седнах обратно на мястото си.
- Извинете! - казах. - Кога ще отидем да яздим? - пуснах една фалшива усмивка.
- Няма проблем, ако искаш някой друг път ще отидем.
- Не, днес ще отидем.
- Къде е Хайс. - избърза да каже сестра ми.
- Откъде да знам?- виждах колко беше....притеснена. Но не притеснена за него, а притеснена да не е станало нещо между нас.
- Ами не беше ли с теб. Горе.
- Само мина по коридора. Не знам къде е .
- Той ми каза, че ще дойде при теб? - каза още по студено.
- Оливия, на знам къде е Хайс. След като ти е толкова важен, отивай и си го търси.

Не каза нищо, само продължи да яде. Погледах още един път закуската. Определено беше френска. Имаше корасани и още нещо което не можах да определя точно какво е.
След закуска всички станахме. Хайс така и така не се появи и чинията му бе вдигната от масата полу празна, полу пълна. Учудваше ме най много факта, че баща му нищо не каза. Всеки се качи в стаятя си. Заключих и влезнах. Проснах се на леглото с надолу главата. Искаше ми се да изкрещя. До преди малко щях да целуна момче, което едва познавам и не харесвам много. Може ли да съм толкова глупава. Сетих се за майка си. Тя щеше да ми даде съвет. Щеше да ме насочи какво да направя. Мислих за нея докато на вратата се почука. Станах с мъка и отворих. Беше Хайс.
- А какво правиш тук? И къде беше до сега.
- Няма време за обяснения. - нахълта в стаята, затвори вратата с един крак и я заключи, като си протегна ръката си.
- Хайс, какво пра....- преди да си довърша изречението, устните му се залепиха за моите. Не се съпротивлявах. След като се отдалечи от мен бях леко замаена. Започна отново да се приближава. Спрях го.
- Какво правиш, преди час ме остави тук като някой боклук, а сега нахълтваш в стаята ми и започваш да ме целуваш. Какво ти става.
- Не мога да ти обясня, просто..... харесвам те.
Не казах нищо само го погледнах очудено.
- Виж Хейли. - приближи се отново и хвана ръцете ми. - Харесвам те. Харесах те още откакто дойде, откакто те погледнах. Нямаш си и представа какво изпитвам когато те погледна.
- Виж Хайс. Оливия е единствената ми роднина. Тя също изпитва много силни чувства към теб и ако разбере, че ние имаме връзка, ще я изгубя. Няма да ми проговори повече.
- Тогава ще се крием. - каза и се приближи към мен, готов да ме целуне.
- Защо избяга Хайс? - отблъснах го.
- Какво?
- Защо избяга преди малко? - попитах го отново.
- Не мога да ти обясня.
- Какво значи това?
- Може би някой ден ще разбереш, но няма да е днес.
И продължи да ме целува. Вече не се съпротивлявах. Сега трябваше само Оливия да нахълта в стаята. Добре че беше заключена.
Някой се опита да отвори вратата, но не успя, затова почука. Кой друг ще се опитва да нахълта така в стаята ми, освен Оливия. С Хайс се спогледахме уплашено.
- Скрий се. - започнах да шепна толкова тихо, че дори не бях сигурна, че ме е чул.
Той побегна към банята. Затвори вратата и аз отидох да отворя на Оливия.
- Защо си заключила? - попита ме.
- Защото се преобличах.
- Да, но ти си със същите дрехи с които беше преди малко.
- Ами сега тъкмо започвах.
- Както и да е. Имаш ли червило.
- Червило?! Оливия някога през този живот да си ме виждала да нося грим?
- Гланц поне?
- Излизай от стаята ми. Сега.
- Добре де махам се.
Отново заключих. Хайс излезна от банята и ми се усмихна. И аз му се усмихнах. Да, май наистина харесвах това момче. След което продължихме със заниманията си.