My fucking life

Кой е той?!

                    Глава 16

Бяхме в една сграда, която приличаше на изоставена болница. Бях изплашена и не знаех какво става. Стаята в която се намирах, тоест тази в която той ме беше оставил и заключил, беше тъмна, стените и бяха напукани, имаше само едно старо легло и една мивка, която дори не работеше. Чуках на вратата, ритах я, виках да ме пусне, но нямаше никакъв отговор. Отворих прозореца, за да видя дали има изход от там. За съжаление нямаше, бях на 5-тия или на 6-тия етаж. И така последната ми надежда за изход се изпари. Седнах на леглото и легнах. Затворих очи и си представих какво се беше случило през последния час. Започнаха да се чуват гласове от долу. Моментално се изправих и вложих всичките си усилия да чуя нещо.

- Къде е тя? - разпознах гласа на Хайс.

- Момче осъзнай се, та тя един човек. Просто едно момиче.  Не ти е притрябвало.

- Попитах къде е тя?

- Не знам.

- Разкарай се от пътя ми. - извика Хайс. След това се чуваха силни шумове. Падаха предмети, силни удари по стената. Чух че някой се качва по стълбите, отстъпих назад. Някой ритна вратата със страшна сила, тя падна на земята, на няколко части. Там до падналата врата стоеше Хайс.

- Хейли?!

- Хайс.

- Хайде да се махаме от тук. - хвана ме за ръката и ме качи на конче. Отново полетяхме със страшна скорост към къщата. В двора ме пусна, понеже по нататака имаше камери.

- Хайс, кой беше той?

- Човек, когото не би трябвало да бъде тук.

- Да, но кой е?

- Брат ми.

- Брат ти?!

- Да, но нямам си и представа защо се е върнал.

- А защо ме отвлече. Смятал ли е да ме убива.

- Може би, не знам. Знам само че иска да си отмъсти за това което направих преди години и сега вече има още една причина, да не се отделяш от мен.

- Какво си му направил?

- Няма да ти хареса, затова предпочитам да не ти казвам все още.

- Хайс, не мога цял живот да съм до теб. Апък и ако искаше да ме убие, щеше да го е направил вече, нали?

- Съмнявам се. Той си е такъв, той би искал аз да страдам. Обича да гледа хората как страдат, това му е като хоби. Ако ще те убива ще е бавно и мъчително, докато аз гледам отстрани и не мога да направя нищо. - това беше последното нещо, което каза преди да влезем в къщата.

- Хей, Хейли, Хайс вие не трябваше ли да сте на училище. - попита Гари.

- А ти не трябва ли да си на работа. - отвърна в негова страна Хайс.

- Хайс, отговори ми.

Той се приближи до баща си, погледна го в очите и му каза:     " Не си ни виждал днес, ние сме на училище, заедно с Оливия".
Направи няколко крачки назад, хвана ме за ръката и ме повлече нагоре по стълбите.
- Какво му направи?!
- Въздействах му.
- Въздества му?!
- Да, внуших му че сме на училище и че ни няма тук. Така че не се безпокой.
- Кой беше той Хайс?
- Кой Гари ли?!
- Знаеш за какво говоря. Брат ти. Искам обяснение.
- Ами това е много дълга история. Преди 3 години живяхме заедно. Тук с баща ми - Гари. Наш - брат ми си намери приятелка. Аз се влюбих в нея. Заедно с това, завършвах и трансформацията си във вампир и жадувах ужасно много за кръв. Незнайно как тя реши да излезе с мен, тогава когато ужасно много исках кръвта и, но се съгласих, бях влюбен. Излезнах ме и аз не издържах, отдадох се на желанието и го направих - убих я. След като брат ми разбра, ме намрази толкова много, и имаше защо. Сбих се с него, да беше по - голям от мен, но аз току що бях пълен с енергия. Не помня точно какво се случи, той избяга. На следващия ден полиция дойде на вратата и ни каза че е мъртъв. Не повярвах на това. Наш го беше организирал само за заблуда на Гари. Оттогава на бях го виждал. И сега се появява.
- Това е ужасно.
- Минало е.
- Знам, но все пак, направих ужасни неща тогава. Има право да ми се сърди, но няма право да наранява теб. Ако трябва ще го убия, но няма да те докосне.
- Никога. - довърши.