Сбогом!

2.7K 169 3
                                    

                         Глава 6

- Какво? - попитах аз.

- Да, преди малко. Стягайте багажа, след 10 минути трябва да сте пред сградата. - каза директорката.

Излезнахме от кабинета. Запътихме се към стаята.

- Вярваш ли на това? - попита ме сестра ми подскачайки от радост.

- Очевидно. - казах след като отворих вратата на стаята.

- Какво стана? - попита Малия.

- Осиновили са ни.

- Сериозно. Та това е страхотно. Трябва да го отпразнуваме! - каза Малия.

- Не може. Чакат ни. След 10 минути трябва да сме долу.

- О, значи трябва да си кажем сбогом.

- Ами.... Така изглежда.

Двете започнаха да се прегръщат. И да си говорят " ще се видим отново ще видиш"   " обещаваш ли"   " разбира се".

- Добре..сълзи, прегръдки, целувки, да си ходим. Не искам да остана и още секунда тук. - казах аз и тръгнах недоволно към вратата.

Малия разпери ръце пред мен. Очевидно искаше да я прегърна. Не си падам особено по това, но все пак го направих. Като се замился, само тя ни беше истинска приятелка в тази дупка.

- Хайде трябва да тръгваме. - казах аз и излезнах от стаята.

Усетих че Оливия търчеше след мен.

- По- бавно Хейли. Развълнувана ли си?

- Малко.

- Аз много.

Слезнахме долу по стълбите. Там ни чакаше директорката.

- Здравейте момичета, ето там е осиновителят ви. - посочи ни към един мъж.

Ние погледнахме и казахме в един глас: ПОЛИЦАЯТ!!?!?!

Оливия се запъти тичешком към него и го прегърна.

- Оооо токкова много ти благодаря. Наистина. Благодаря ти.

- Няма проблем. - каза той.

- Мерси. - казах след като отидох до тях.

- Добре момичета... нека да тръгваме. - каза той и ни посочи голямото бяло BMW.

- Та, полицай ли каза, че си?!.- попитах аз.

- Мхм. После ще ви обясня, а сега да тръгваме, че ни чака дълъг път.

- Къде живееш.

- Не е много на близо.

Качихме се в колата. И потеглихме. Да си призная, досега не съм се качвала в подобна кола.

Главата стана малка, за което се извинявам. От следващата глава вече се почва истинската история, а всичко това досега беше нещо като предистория. Надявам се да ви хареса.

My fucking lifeTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang