My fucking life

Не може да изпитваш такива чувства

                       Глава 12

Той пусна мъртвото момиче на земята и ние продължихме да се гледаме. След 20 секунди той успя да проговори.
- Няма ли да избягаш.
Не казах нищо, продължих да го гледам.
- Хейли, кажи нещо, моля те.
Продължих да мълча и да го гледам.
- Не трябваше да разбираш по този начин.
Започнах да правя малки стъпки назад.  Сложих ръката на устата си и се опитвах да не изкрещя. Обърнах се и започнах да бягам с всички сили. В следващата секунда той се озова пред мен. Изпищях. Той хвана ръката ми, която все още беше на устата ми.

- Моля те, не ме наранявай. - помолих му се.
- Какво?! Това ли си мислиш, че ще направя? Никога не бих те наранил. Повярвай ми. Хейли, аз съм влюбен в теб.

Не можех да повярвам. Влюбен как така. Вампир е влюбен в мен. Исках това да е кошмар. Просто един кошмар от който след малко ще се събудя и ще си отдъхна защото ще знам, че това не е истина. Но за жалост не беше. Беше истинско.
- Моля те. Остави ме.
- Трябва да ми се довериш. Трябва да разбереш, че няма да те нараня. Няма да направя нищо, от което ще те заболи.

- Хайс, моля те остави ме. Трябва ми малко време. Време да се съвзема от всичко това. Моля те.
- Разбира се.
Пусна ме. Аз тръгнах да се прибирам. Той ме хвана за ръката и ме обърна към него.
- Виж Хейли, не трябва да казваш на никого. Това е тайна. И то голяма.
Само кимнах и отново тръгнах. Той пак ме обърна към него. Придърпа ме към себе си. Точно когато на устните ни оставаха няколко сантиметра да се докоснат аз го отблъснах. Той се намръщи, но не каза нищо. Този път ме остави да си тръгна.
********************************
- Хейли, ти си най - ужасната сестра. Защо не ме изчака. Казах ти да ме изчакаш.
- Оливия точно в момента не ми е до теб. Разкарай се от пътя ми.
- Защо трепериш? Какво се е случило?
- Нищо. Разкарай се.
Избутах я настрани и се качих по стълбите. Влезнах в стаята си и заключих. Проснах се на леглото, завих се през глава и започнах да мисля за последните нялолко минути. Вампир. Аз не вярвах в такива неща. Това е невъзможно. Няма как да съм влюбена във вампир. Нали?! Не стига, че и отблъснах преди малко единственото момче, което ме кара да се чувствам специална, но и отблъснах сестра си. Единствената ми останала роднина. От друга страна се радвам, че не я взех със себе си. Тя трябва да стои на страна от тези неща. Не трябва да разбира.
- Момичета, обядаааааа. - започна да вика някакъв глас. Подадох главата си. Изпуфтях и станах от леглото. Погледнах се в огледалото. Косата ми беше на всички възможни страни. Сресах я, погледнах я още веднъж и след това излезнах. Слезнах долу....докато вървях погледнах към огромната маса....там беше Гари, Оливия и Хайс.......мамка му...той какво прави тук. Не се ли нахрани вече?! Седнах си на мястото срещу Хайс....Оливия беше до него. Как не се и очудвам. Видях си обяда. Още нещо странно. Май беше пиле....с бял сос. Не съм сигурна. Започнах да шептя толкова тихо, за да съм сигурна, че Гари и Оливия няма да ме чуят, но Хайс определено ще ме чуе.
- Какво правиш тук? - прошепнах.
- Обядвам, не е ли очевидно.
Всички погледнаха към него очудени... Май не само аз го бях чула.
Замълчах си.
- Е момичета, утре е понеделник. Сещате се какво следва, нали?
- Училище? - попита Оливия.
- Точно така. В седем ще дойде да ви вземе кола. Да сте готови.
Всички кимнаха.
- Хайс ще ви разведе. Нали момче.
- Разбира се. - прошепна той.