My fucking life

Този май е перфектен

                    Глава 11

- Хей, баща ти не се ли притеснява за теб? Защо не отидеш да му кажеш, че си се върнал?? - казах между целувките.
- Нямам желание да говоря с него в момента, апък и той е свикнал с изчезванията ми.

Отдалечих се от него.

- Хайс трябва да ми обясниш, някои неща, защо бягаш, какво те принуждава да го првиш? Друга ли имаш, заради нея ли изчезваш така?
- Не, никога. Харесвам само теб.
Той отново се приближи, но след първата целувка, аз отново го отблъснах.
- Не ме доближавай, докато не ми обясниш какво става. Защо избяга първия път.
- Пишкаше ми се.
Погледнх го ядосано.
- Не е време за глупости Хайс. Чакам обяснение. - скръстих ръце.
- Виж, сложно е. Не мога да ти обяс........
- Излез от стаята ми Хайс....- прекъснах го.
- Хейли, ще ти обясня. Моля те. Не ме отблъсквай.
- Излизай.
Той сведе глава и излезна.
- Съжалявам. - прошепна докато затваряше вратата.
Седнах на леглото. Толкова му бях ядосана. Не исках да страня от него, но не можех да продължа да се виждам с него.
Просто не можех.
Избърсах двете сълзички, които се бяха спуснали по бузите ми.
Някой почука на вратата. Казах едно сухо " влез".
Вратата се отвори. От там се показа Гари.
- Хейли, след малко тръгваме.
- Да, ей сега слизам.
- Ако, искаш ще отидем друг път.
- Не, няма нужда.
Той ми се усмихна и затвори. Станах от леглото и отворих гардероба. Изкарах една тениска и едни тесни джинси. Нахлузих ги. Грабнах телефона и излезнах. Слезнах долу. Там беше Гари. Оливия и Хайс все още не бяха долу. Седнах на един стол и зачаках. След около 10 минути се чу звук от ходене на токчета. Погледнах на горе. От там идваше някакво момиче с наистина много грим и високи обувки, което едва ходеше на тези обувки и за да не падне се придържаше за парапета на стълбите. Продължих да я гледам учудено. Чакай малко, това е.....Оливия. Какво се е случило със сестра ми? Застана пред мен.
- Е, как изглеждам? - попита ме.
- Коя си ти?
- Хейли, сериозно. Кажи ми.
- Приличаш на курва.
Тя ме погледна ядосано.
- Оливия, сигурна ли си че не искаш да се преоблечеш. - попита Гари.
- Да.
- Добре тогава да тръгваме.
- Ама, чакайте малко, Хайс няма ли да идва. - избърза да каже тя.
- Не, той щял да остане тук.
- Ол.....
Видях колко се разочарова, добре де и аз малко, но при Оливия беше друго. Седнахме в колата. Тя запали и потеглихме към конюшнята. Не беше кой знай колко далече, но сестра ми едва ли ще може да се придвижда с тези обувки. След като стигнахме, трябваше да придържам Оливия, защото като нищо щеше да се изтърси.
Влезнахме вътре. Имаше десетки коне. Помещението беше огромно. Една доста мила жена ни посрещна. Усмихна ни се.
- Здравейте. Добре дошли в конюшня " Реал". Здравейте господин Гриер.
Тук май познаваха Гари.
Жената се обърна към нас.
- Здравейте момичета. Аз съм Кларк. Бях запозната с това че днес ще идвате, затова съм ви подбрала възможно най - хубавите коне. Само ми кажете предпочитанията си и ще ви упътя.
Оливия веднага започна да говори:
- Здравейте, исках да попитам, дали ще мога да видя коня на Хайс Гриер.
- Хайс Гриер. Разбира се. Изключително красив кон. Обучен и много изтънчен. Последвайте ме.
Тръгнахме след жената. Тя ни отведе до едно специално и просторно помещение. Там имаше едно малко прозорче, от което се показваше главата на Киян ( името на коня) . Беше толкова красив. Бял с малко черно около окото.
- Оооо, какъв е хубав. Искам апсолютно същия. - избърза да каже Оливия.
- Сигурна ли си, все още не си разгледала другите.
- Не искам същия.
" Защо ли" казах си. Би направила всичко, за да привлече вниманието това момче.
- Добре имаме един, който е почти същия, само където украсата около окото я няма.
- Добре, него искам.
Жената погледна към Гари, за да види той какво мисли, но той само кимна и се усмихна. След това Кларк се обърна към мен.
- Ам, аз искам нещо по простичко. Искам да е черен с дълга грива.
- Разбира се, последвай ме.
След още 5-6 коня се спряхме пред един. Той приличаше досущ така както си представях идеалния кон. Погледнах към името му, на табелката бе изписано, с много красиви букви - Октавия. Толкова красиво име. Прилягаше му.
- Този ще е . - прошепнах.
- Добър избор. - каза Кларк.
- Красив е. - промърмори Гари.
Все още си го гледах. Наистина беше красив.
Излезнахме от конюшнята. Влезнахме отново в колата. Аз пак придържах Оливия. След 10 мин. пристигнахме отново в къщата. Влезнахме вътре.
- Отивам да се преоблека. Не мога да стоя още с тези дрехи, а такива обувки повече абсурт да сложа.
Усмихнах се и казах.
- Аз излизам, искам да разгледам града.
- Чакай, ще се преоблека и ще дойда с теб. - провикна се сестра ми.
Не отговорих нищо. Изчаках я да затръшне вратата и излезнах сама. Точно в момента имах нуждата да бъде сама. Тя пак щеше да ми говори за Хайс, но предпочитах, сама да си мисля за него. Тръгнах по една пътечка към гората. Беше много красиво. След като навлезнах малко по навътре седнах да си почина на един отрязан дъб. Не беше най удобното място, но с тази гледка бих останала навсякъде. Имаше дузина цветя около мен. Все едни и същи, но толкова красиви. Затворих очи. Усещах как слънчевите лъчи минаваха през мен. Всичко беше толкова хубаво, докато не чух женски писъци. Изправих се моментално. Те продължаваха. Нормалните момичета биха избягали, но аз исках да проверя какво се случваше. Тръгнах към писъците. С всяка моя крачка те се увеличаваха, докато усетих, че са някъде наоколо. Завъртях се няколко пъти, чудейки се откъде ли идват, защото бяха утихнали. Обърнах се още веднъж и тогава го видях. Сърцето ми заби лудо. Имах чувството, че ще изкочи. Хайс беше там с някакво момиче. Беше се надвесил над врата и, а тя беше цялата в кръв, със сигурнос беше вече мъртва. Момчето вдигна главата си и се втренчи към мен. Цялата му уста беше изцапана с кръв. Пусна момичето на земата и ние продължихме да се гледаме.