My fucking life

Защо го правиш?!

                      Глава 14

След малката пречка с момчето отново се запътих към стаята по биология. Влезнах вътре. Часът беше започнал.
Всички погледи бяха върху мен. Защо все на мееен.
- О, госпожице Гриер, закъсняхте, но няма проблем ето там сме ви запазили място.
- Благодаря. - измърморих. И седнах на вече посоченото място. Часът започна. Почти никога не съм харесвала биологията, но винаги е било заради учителката, а тази изглежда доста мила. Вратата на стаята се отвори. От там се показа едно момче с наведена надолу глава.
- Отново ли Гарет? Какво, пак ли имаше опашка в магазина, или този път е нещо друго. - каза спокойно.
- Не госпожо.
- Тогава какво? - запопна да повишава тон. - Някога през тези години да си идвал на време, а? И сега имаш смелостта да ми влезеш в часа и да искаш да останеш, така ли? Веднага да се махаш. - вече крещеше.
Момчето излезна. КАКВО? Изкрещях в мислите си. Какво беше това?! Човек да започне да заобича биологията и БУМ! И какво сега, специално отношение до края на годината ли? А не това няма да стане.
- Искам да изляза. - изправих се от чина.
- Какво имате предвид, госпожице Гриер.
- Както това момче и аз бях закъсняла, не е справедливо, да съм със специално отношение. Настоявам да изляза.
- Ако сега излезете ще имате отцъствие.
Не казах нищо, просто станах отидох до вратата и докато излизах промърморих " просто не е честно" .
Излезнах на вън. Докато не би звънеца, погледа ми не беше никъде другаде освен над телефона. Влеснах в стаята взех си учебниците и погледнах над програмата. Английски - 237 ( 2-ри етаж). Влезнах в стаята и часа започна. Някъде посредата на часа телефона ми избибитка.
" След този час ела пред библиотеката имам нещо за теб"
От кой ли беше? Май е от Хайс. Все пак само той ми знае номера. И Оливия, но едвали ще е тя. Часът свърши. Тръгнах към библиотеката и застанах отпред. Някой сложи ръце на очите ми. Усмихнах се.
- Какво искаш Хайс. - попитах.
- Не позна. - каза ми познат глас. Обърнах се. Това беше момчето от днеска. Стана ми някак приятно, че отново го виждам.
- Откъде знаеш номера ми? - попитах с усмивка.
- Бележника. Остана в мен скед като се блъснахме. Исках да ти го върна. А номера ти го пише вътре.
- Впечатлена съм.
- Аз съм Матю. - предстви се той.
- Хейли.
Докато бях потънала в прекрасните му очи някой се промъкна зад мен, обърна ме и ме целуна. Отворих очи крайно объркана.
- Хайс?! Какво правиш тук? - попитах.
- Уча тук, скъпа.
Изглеждаше като някой хищник, който си пазеше своето. Тоест май си беше точно така. Обърнах се към Матю. И той беше много объркан.
- Аз ще тръгвам. - промърмори тихичко и се обърна.
- Не, чакай. - опитах се да го спра. Но напразно.
Хайс отново ме обърна към себе си.
- Какво правиш с него?
- Какво правя ли?! Ами опитвам се да си намеря поне един приятел, приятел с който мога да говоря.
- А значи с мен не можеш.
- А ти какво правеше Хайс, как може да ме целуваш посредата на коридора, ами ако Оливия мине и ни види? Казах ти, че ако разбере ще я изгубя. Изобщо пука ли ти?
- Извинявай, но щом те видях с онзи направо полудях.
- Както и да е. Закъснявам.
- Чакай. - извика.
Не му обърнах внимание просто продължих да вървя.