My fucking life

Какво е това ужасно място

                        Глава 2

Бяхме в колата на полицая. Пътувахме близо час и нешо и най - накрая стигнахме пред една много стара сграда с обелени стени и стари ръждясали решетки на прозорците. Хиляди пъти бях минавала от тук,  но никога нямаше да предположа че някога ще се наложи да живея тук. Направи ми и още едно впечатление - имаше малко дворче и там една трикрака маса - върху нея кукла, ама кукла без глава. Какво ли се е случило с нея? Беше опустяло, нямаши ни трева, ни цветя. Само една голяма 100 - годишна сграда. От вратата излезе една жена. Беше стара, постригана 3- ти номер прическа с  цигара в ръка и навлякла един стар разкъсан халат (върху дрехите си естесвено).

- Така деца, слушайте ме много внимателно. Съвсем скоро ще си тръгнете от тук. Обещавам ви. - промърмори едвам едвам полицая.

- Да бе. - отвърнах аз.

- Благодаря ти, че правиш това за нас. - отвърна сестра ми мило. Тя винаги беше: по-  красивата, по- умната, по- милата, по - талантливата, а аз винаги:  по- нетактична, по- досадна и темп подобни. Е така поне смятаха хората. Ние с нея не смятахме така. Приемах ме се за равни. И още по добре. За нас.

- Късмет момичета!- каза полицаят. След което влезна в патрулката си, запали и тръгна.

- Хайде деца влизайте, че нямам цял ден. - Къде ви е багажа?

- Къщата ни изгоря. Нямаме нищо.

- Оо да, вярно. Хайде влизайте. - след това пусна цигарата си на земята и настъпа фасс няколко пъти.

Влезнахме. Не беше светло, нямаше светлина. Мрачно. Нямаше дори и една картина. Само сивите празни коридори.

- Стаята ви е на втория етаж в ляво. Обяда е в 01:00.- промърмори и продължи пътя си. Ние се качихме по стълбите. Натиснах дръжката на вратата и тя се отвори скърцайки. Вътре имаше още едно момиче.

- Хей, какво правите тук? - попита тя.

- Тук ни опътиха.

- Ами настанявайте се.

В стаята имаше едно двуетажно и едно легло за един. Момичето беше на единичното,  така че ние с Оливия се настанихме на двуетажното. Имаше един малък прозорец през който не се виждаше нищо. Едно бюро и това беше общо взето.

- Къде е тоалетната? - попитах.

- О ами всички от 2- та етажа ползват една тоалетна и една баня. Момчетата си имат отделна на 3 етаж и скоро не се е случвало да идват.  Преди го правеха често.

- Ужас.

- Ще свикнем. Нали така Хейли все пак всичко тук е временно. - каза Оливия. Понякога много ме дразнеше. Очевидно беше че и на нея и се повръщаше от това място, но не си признава. И кой знае колко време ще останем тук. Аз като цяло изобщо не вярвах на този полицай. Едвали щяхме да мръднем от тук.

- Къде ви е багажа момичета?

- Къщата ни изгоря. Нямаме нищо.

- О съжалявам, не знаех. Как се случи?

- Давай сестра ми ти говори, аз отивам до тоалетната. - казах с отвръщение и излязох. Не исках да си спомням този ад отново.