My fucking life

Заклещена съм тук

                      Глава 19

* наутрален разказвач *

- Какво си и направил? - извика Хайс към брат си.
- Това което ти искаше да направиш отдавна. 
- Никога не съм искал да я наранявам. - измърмори момчето и се надвесе към Хейли.  - Харесевам я.
- Харесваш я?! Така ли?  И аз харесвах момичето,  което ти уби и изяде. 
- Знаеш че тогава тъкмо се трансформирах.... А и тя искаше да я превърна.
- Никога не го е искала.
- Не и от теб. 

Наш се ядоса още повече.  Избута брат си и хвана момичето.  Вдигна я на високо.

- Ето сега ще изпиташ това което изпитах аз.
- Не!  
- О да. 
- Ще те убия. 

Хайс скочи от земята и се метна към брат си. 

***************************
*** от името на Хейли ***

- Събуди се красавице.  - прошепна някой отгоре ми. 

Отворих очите си.
- Наш?!  - погледнах очудено. 
- Не мила,  аз съм. 

Изправих се в седнало положение и ми се зави отново свят.  Имах страшно главоболие.  Хайс беше пред мен. 

- Какво стана?  - попитах го след като отново легнах. 
- Ами нищо кой знай какво.  Взех си те и те прибрах... Преоблякох те и те сложих да си легнеш.  Измих и раната ти.
- Раната ми?! О БОЖЕ раната ми?!? - съвсем бях забравила, че бях ухапана.  Докоснах мястото на врата ми, но там нямаше нищо. Нямаше и следа от драскотина,  да не говорим за ухапване. 
- Как така нямам нищо? 
- Ами излекувах те. 
- Излекувал си ме?? 
- Да.... С моята кръв.
- Аха.... Чакай малко.... ПРЕОБЛЯКЪЛ СИ МЕ?!?! 
- О,  ами да.  - промърмори той и се изчерви.
- Ох боже Хайс....
- Какво цялата беше в кръв.
- Другия път и аз ще те преоблека. 
- Няма да възразя.  - каза и се усмихна. 
- Какво стана с Оливия.  Къде е?!
- На училище.  Спокойно казах на Гари че ти е станало лошо и съм де докарал вкъщи.
- А Гари знае ли?!
- Кое да знае?
- За теб и брат ти.
- Не.  Апък и той мисли брат ми за мъртъв.
- Е не се ли е очудвал от постоянните ти изчезвания.
- Ами не.  Апък и аз не изчезвам чак толкова често.
- На него въздействаш ли му?!
- Когато се наложи.
- Да знаеш че съм много против това.

Той само вдигна рамене и се загледа към прозореца.

- Той ще се върне нали? - по пипитах.
- Няма да остави нещата така. Познавам го.
- Какво трябва да направя.
- Нищо не можеш да направиш.  Аз ще те пазя.
- Не можеш вечно да ме пазиш. 
- Мислиш ли.
- Сами ли сме.  - попитах и се усмихнах.
- Да.  - каза той и се усмихна още повече.

Приближи се до мен и започна да ме целува навсякъде.  

Кратичко,  но от сърце!  ❤