My fucking life

Черната дупка, която се отвори в живота ми.

Глава 1

"Ало. Има пожар на улилица Стрийт, къща номер 360. Пожара се разпространява доста бързо. Има 4-членно семейство вътре, не могат да излязат. Побързайте."- каза жената и затвори телефона. Започна отново да се оглежда дали има някой излязал от къщата, но за съжаление никой. Бяха излезнали всички съседи от близките къщи. Всички гледаха. След броени секунди се чуха сирените, което значеше, че пожарните коли идваха насам. Започнаха да излизат около 20- тина пожарникари от всяка една кола. Някои се опитваха да влезнат през вратата, а други сложиха стълба до прозореца и се покатериха. Докато една част огасяваше пожара, други искараха едно 14 годишно момиче. А именно това бях аз. Бяха дошли няколко линейки пред къщата. Докато ме носеха към едната от тях, видях че в този момент искарват сестра ми от същия прозорец, от който искараха и мен. Не можех да говоря нито да помръдна. Положиха ме на леглото в линейката. След това чух затръшване на вратите и колата потегли. Впоследствие всичко ми се губеше...

Събудих се в една малка и уютна стая. Много приличаше на болница. По целите ми ръце имаше рани и изгаряния. Бяха ми сложили в носа едни маркучи, за да мога да дишам по лесно. Започнах да се озъртам наоколо. Имаше един много стар телевизор. Бели и млако обелени от времето стени. Мръсни и замъглени прозорци. До мен имаше поставена табла на която имаше някакъв вид супа, две филийки хляб и една жълта ябълка. Зарязах храната и всичко останало около мен и започнах да се връщам назад към спомените си от вчера. Спомням си, че петнайсет годишната ми сестра беше искала да изненадаме нашите и да им направим вечеря. Помоли ме да включа лаптопа и да видя за някоя рецепта. Докато търсих, чух писъци от кухнята. Оставих лаптопа настрана и отидох да видя какво се беше случило. Сестра ми бе включила тигана и от там излизаше огън, който започна да се разпространява навсякъде. И тогава на нас ни дойде " чудната идея" да се скрием в моята стая под леглото. След като бяхме там, минаха около 5 минути и пушека започна да влиза в стаята. Бяхме много уплашени и крещяхме. Скоро въздуха не ставаше за дишане и не след дълго припаднахме.

* край на спомените*

След малко влезе една жена в стаята. Беше облечена в бели дрехи и маска на устата ( медицинска). Явно беше сестра.

- Здравей мила, как си?

Погледнах я очудено... сякаш не знаеше че с тези маркучи няма как да и отговоря на въпроса.