My fucking life

Леко объркана

                      Глава 17

- Ще дойда да ви взема в 1. - извика шофьора на лимузината и тръгна.
Деня започна доста натоварващо. Хайс цяла вечер почти не е спал, за да ме варди. Не се е отделил и за секунда от мен. Започва да ми лази по нервите.
Звънецът за влизане би.
- Какво имаш?! - полюбопитства Хайс.
- Математика.
- Ужас.
- Какво?!
- Моят кабинет се намира на 4 етажа от твоя.
- Хайс осъзнай се, той няма да дойде в училище, не би направил такава сцена, нали?!
- Не го познаваш.
- Хайде стига, отивай в час, ще се срещнем тук преди втория. Окей? - попитах.
- Добре, пази се. - целуна ме по челото и тръгна. Влезнах в стаята и си седнах на мястото. Започнах да си ровичкам нещо в телефона, докато един познат глас не ме прекъсна.
- Здравей.
Вдигнах глава от телефона.
- Матю, здравей. Какво правиш тук?
- Мисля да карам час. - каза с ирония.
- Ам, разбира се.
- Свободно ли е?! - попита и посочи мястото до мен.
- Да, сядай. - докато изговарях думите през ума ми мина Хайс, който ще бъде крайно ядосан.
Телефона ми избибитка. Беше съобщение от Хайс.
"Премести се"
Отговорих му:
"Няма"
Той:
"Не ме карай да влизам в стаята"
Аз:
"Какъв ти е проблема?!"
Той:
" Той ми е проблема!!!'
Учителката влезе в стаята. Изключих телефона си и го прибрах.
***************
* излизайки от стаята *

- Какво имаш сега? - попита ме Матю.
- Химия.
- Ами после?
- Физическо.
- С теб съм.
- Супер.
- КАКВО СИ МИСЛЕШЕ?! - изкрещя познат глас от посредата на коридора.
- Хайс.....не прави сцени.
- Мисля че ти казах нещо.
- А, аз мисля че ти казах ДА СПРЕШ ДА МЕ СЛЕДИШ.
Всички погледи в околността бяха насочени към нас. Хайс се ядоса. Приближи се до Матю и му прошепна, така че само той да го чуе.
Момчето крайно объркано ме погледна за секунда и си тръгна.
- Хайс, какво правиш?
- Не го харесвам, нещо не му е наред.
- И какво по точно.
- Виж, Хейли трябва да стоиш далеч от него.
- Но аз.....
- Просто ме послушай.
Звънеца би. Тръгнах ядосана към стаята.

********** в съблекалнята преди физическото*********

Хайс не ми излизаше от главата. Защо продължаваше да мисли, че Матю е заплаха.

- Хей, Хейли ела за малко, моля те. Важно е. - Матю се показа от мъжката съблекалня. Огледах се дали Хайс е наоколо и тръгнах.
Хвана ме за ръката и ме задърпа толкова силно, че ако не ме беше държал щях да падна на няколко пъти. 
- Къде отиваме? - попитах крайно объркана.
- При един човек.
- Кой.
Преди да е осъзнал, че  съм попитала, вече ме беше пуснал. Разтрих леко ръката си понеже ме болеше от дърпанията му. Огледах се наоколо. Мястото не ми беше познато, но все пак беше в училище. Приличаше ми на мазе.
- Какво правим тук?
- Съжалявам за това!
- За кое?!
От дъното на стаята, където беше доста тъмно и нямаше как да се види какво има там, се чуха ръкопляскания. Образа се появи пред нас крайно доволен и усмихнат до уши.
- Хахахах така, така, така. Добра работа момче. Мислех че няма да успееш.
- Наш. - казах с треперещ глас.
- Липсвах ли ти?!