My fucking life

Ще си умрем тук

                       Глава 4

Бяхме по стаите си. Играхме на една игра: убий/преспи/ ожени/. Тоест всеки казва по 3-ма извеатни личности. И ти казаш кой да убиеш, с кого да преспиш и да се ожениш. Беше забавно.

- Така Джъстин Бийбър, Еминем и Найл. - каза на мен сестра ми.

- Добре. Ще преспа с Джъстин. Ще се омъжа за Найл и ще убия Еминем.

- Аа.... Как посмя.

- Така аз съм. - каза Малия, след като погледна към мен, което значеше, че трябва да и измисля някакви имена.

- Ами....

" Всички да се явят веднага във банята, за нуждите си" - каза  глас, кокто идваше от към стената.

- Какво е това? - попитах.

- О, ами трябва да отидем в банята.

- По часовник ли ходите до банята.

- Не, но само сега пускат топлата вода.

Прекъснахме играта си и тръгнахме. Имаше около 50 човека там и се наложи да изчакаме. След това влезнахме. Имаше прибавени още две чаши с моето и това на сестра ми име. Вътре в тях по една четка.

Започнахме с миенето.

- Тук е като в затвор. - промърморих.

- Свиква се.

- Не се ли притеснявате, че някой може да ви направи нещо на четките. Примерно ако някой ме дразни, аз мога вечерта да отида и да му намажа четката с горчица. Няма да е много приятно.

- О, не. Вече не.

- Вече?!

- Ами преди бяхме заедно с момчетата и те ги правеха тези неща. Но скоро ни сложиха на различни етажи, закачиха камери и вече никой на никого не прави проблеми.

" Хейли и Оливия да се явят в кабинета ми" отново каза онзи глас.

- Какво?

- Отивате в кабинета на директорката.

Двете тръгнахме по коридора.

- Ох сестра ми, не мога да издържам повече тук.

- Полицаят ще ни измъкне.

- Полицаят няма да си мръдне пръста. На него му е през оная работа за нас.

- Дали.

- Ще видиш.

Почукахме на вратат. От там се чу едно сухо "влез".

Влезнахме в стаята.

- Здравейте! - каза сестра ми.

- Да, както и да е. Ето там има едни торби. Взимайте ги и си лягйте. Лампите се загасят в 21:00.

- Чакайте, какво?! Какви лампи? Те пенсионерите не си лягат в толкова.

- Ммм...Хейли. Да тръгваме. Довиждане и благодаря.

Излезнахме от стаята.

- Как?! Аз?!

- Успойой се.

Влезнахме си в нашата стая.

- Хей, какво стана? - попита Малия.

- Не знам дадоха ни някакви торби.

Оливия сложи нейната на леглото и я отвори. Там имаше две нощници, други дрехи и няколко чифта бельо.

- Оооо, колко са мили. Дали са ни 50 годишни дрехи. - казах с насмешка аз.

Преоблякох се. И си легнах. Взех си телефона и започнах отново да гледм семейни снимки. Няколко сълзички се спуснаха по бузите ми.

- Знам, Хейли и на мен ми липсват.

Избързах сълзите и не след дълго заспах.