My fucking life

Това май не трябваше да се случва

                    Глава 13

Отворих очи. Досадната аларма не спираше да ми бучи на главата, докато не натиснах копчето за спиране. Останах да лежа в леглото. Унесох се, докато някой не спираше да ми тропа на вратата.
- Хейла....ставай веднага.
- Оливия, ако още един път ме наречеш така, ще ти се стъжни живота, да знаеш.
- Ще закъснеем. Колата след 20 минути е долу.
- Добре де, ставам.
Изправих се и с мъка се запътих към банята. Измих зъбите си и след това изплакнах лицето си със студена вода, за да се събудя. Отворих гардероба. Взех тениска и разкъсано дънки + риза, която вързах на кръста. Взех си празната раница. Беше празна понеже учебниците щях да ги получа в училище. Напъхах само два химикала, един молив и слезнах долу. За закуска имаше палачинки. Еха, за първи път щяхме да ядем нещо нормално. Седнах на масата. Всички бяха вече седнали и ядоха.
- Добро утро Хейли. - поздрави ме Гари.
- Добро утро. - отвърнах.
Седнах и нападнах първата палачинка. След втората се чу силно бибиткане от вън.
- Добре деца, тръгвайте.
Изпуфтях и си казах: " Добре Хейли ще бъдеш възможно по незабележима, не трябва да привличаш внимание и всичко ще мине добре". Преметнах празната си чантата на рамо. Станахме и излезнахме. След като видях гледката от вън въздъхнах отекчително. Точно огромната бяла лимузина, която ни чакаше от пред щеше изобщо да не привлече внимание.
- Добре момичета, учебниците ще си ги получите там и приятен ден. - извика Гари докато се качвахме в колата.
Шофьора ни поздрави и ние потеглихме. Пътувахме около 25 минути докато не спряхме точно пред двора на училището. Както вече се подразбира всички ни гледаха. Хайс отвори вратата. Първо излезна той, след това Оливия и накрая аз, като се надявах вече да са се нагледали и да не ме забележат. Но за жалост не беше така.
- Спокойно, свиква се с всичко това. След 3 - тия ден няма да ви прави впечатление. - каза Хайс. - Вървете след мен, за да си вземете учебниците.

Последвахме го до една стая, на чиято табелка пишеше " библиотека". Влезнахме вътре. Една жена ни последва.
- Гриър. - попита.
- Да. - каза Оливия.
- Добре момичета, елате. - последвахме я до едно бюро. Имаше около 30 учебника и още 20 помагала. Бяха чисто нови. Отворих чантата и успях да напъхам само половината. " Супер" - казах си. Взех останалата част от тях в ръцете си. Оливия успя да напъха всичко в чантата си, понеже беше една година по малка от мен и имаше по малко учебници. Даде ни и програмата. Излезнахме от стаята.
- Математика?! Къде се намира това? - попита Оливия.
- На втория етаж...324. Ще се оправиш. - каза Хайс и погледна към мен.
- Биология. - въздъхнах уморително.
- Добре тя е на 3 етаж в 456. Аз ще те оставям защото съм на този етаж. Така че ще се видим после? Нали?!
- Да.
- Добре. - каза и ме целуна мигновено по бузата и тръгна. " Офффф добре, ти хубаво ме цешуваш, ама аз все още не съм решила, дашли искам да съм с теб" - казах си.
Започнах да се оглеждам наоколо. Все още беше пълно. Качих се на 2 етаж и първия звънец би. Забързах крачката. Качих се и на 3- тия етаж. Беше в другия край на училището. Защо за бога е толкова огромно. Започнах почти да бягам, коридорите все още бяха пълни и почти нищо не виждах. В следващия момент бях на земята. Усетих, че учебниците ми също бяха на земята. Докаснах удареното място на главата си. Погледнах срещу мен. Имаше едно момче, което също беше на земята. То се изправи.
- Съжалявам. Наистина, толкова съжалявам. Не гледах къде ходя, бързах и нищо не се вижд....
- Не, няма проблем. - казах. Той ми помогна да се изправя.
- Аз ще ги събера.
Останах да го гледам. Беше толкова сладък. След като ги събра ми ги подаде и в този момент пръстите ни се докоснаха. Усетих прекрасно чувство. Никога не бях усещала нещо подобно. Примигнах няколко пъти.
- Благодаря. - прошепнах.
Той ми се усмихна, намигна ми и тръгна. След като се съвзех отново се запътих към 456 стая. Оставяйки момчето да си отиде.