My fucking life

Това не е никак честно

                    Глава 15

Последният звънец за деня би. Записах домашното от дъската и станах от чина. Събрах си нещата и ги натъпках в раницата. Излезнах в двора. Лимузината ни чакаше. Прозорците бяха такива, че не се виждаше нищо отвътре и не можех да разбера дали чакаха само мен. Запътих се натам. На няколко метра от лимузината, забелязах Матю, който тъкмо излизаше от училището. Не помислих и тръгнах да бягам към него.
- Хей, Матю изчакай. - извиках.
Той се обърна към мен.
- О, Хейли.
- Виж извинявай за това аз.....
- Да, да разбрах, трябва да тръгвам съжалявам. - промърмори и преди да успея да кажа нещо той си тръгна. Исках да го последвам, но клаксона на лимузината ме спря. Тръгнах да се връщам. Влезнах вътре. Всички вече се бяха наредили.
- Какво правеше с онзи? - попита Хайс.
- Опитах се да му се извиня.
- За какво?
- За какво ли не. Сигурно се е почувствал ужасно.
Оливия не спираше през целия ни разговор да задава въпроси. Разбира се никой не и отговаряше. Докато се разправяхме, лимузината паркира пред къщата. Този път излезнах от там първа. Качих се моментално в стаята си. Гари все още не се беше прибрал. Метнах чантата си на леглото и слезнах долу. Отворих хладиълника.
- Търсите ли си нещо? - попита една много мила жена.
- Ами не знам, гладна съм.
- Ще Ви направя нещо.
- Благодаря.
- Качете се в стаята си ако искате аз ще Ви извикам.
Кимнах и влезнах в стаята си. На леглото седеше Хайс.
- Какво правиш тук? - попитах.
- Чаках те.
- Тук съм.
- Не искам да се срещаш с него.
- Мисля, че това си е изцяло моя работа.
- Знам, но се притеснявам за теб.
- Спокойно Хайс, няма да ме изяде.
- Няма, но аз ще го направя. - изправи се и дойде до мен. - Ако се наложи.
- Хайс моля те, не го прави.

Целуна ме по челото.
- Обичам те твърде много, за да те загубя. - прошепна. - Моля те не ме поставяй в такави ситуация, в които ще се наложи да отнема нечий живот.
- Изивнявай, но просто ми трябва приятел. Някой с който да мога да си говоря.

Той ме прегърна. Останахме така докато някой не отвори вратата.
- Хейли, сандвичът ти е готов. - каза готвачката и ни изгледа странно.
Ние се отдалечихме почти мигновено.
Тя се изивини, че ни е прекъснала и затвори вратата. Двамата се спогледахме и се засмяхме. Ударих го приятелски по корема.
- Браво бе, нали имаше супер слух,защо не разбра, че идва.
Продължихме да се смеем.
- В твое присъствие забравям за всичко.
********************************
* На следващата сутрин *

Будилника извъня. Станах, измих се, облякох се и излезнах от стаята. Слезнах долу и закусих. Всички бяха на масата. След като приключих се качих в стаята си, за да си взема телефона. На връщане, забелязох в края на коридора една врата. Приближих се. Защо до сега не я бях виждала. Влезнах вътре. Всичко беше толкова тъмно. Нямаше кой знай какви прзорци, само един, който беше отворен. Имаше едно легло и гардероб.
- Какво правиш тук? - каза някакъв глас зад мен. Обърнах се. Там имаше едно момче, приличаше много на Хайс, само че беше по-голям.
- Извинявай, ам...ти кой си?
- Учудвам се, че не знаеш. - каза и съвсем леко се усмихна.
Дойде пред мен, хвана ме през кръста и ме преметна на рамото си. Скочи през прозореца и побегна на някъде. Ясно беше, че е вампир, защото никой нормален човек не би се движил толкова бързо.