My fucking life

Бягай!

                       Глава 18

- Наш?!  Какво искаш от мен.
- Да ти кажа.... Все още не знам.  Знам само че побъркваш брат ми.  А аз искам точно това. 
- Да го побъркаш?! 
- Да,  това което той ми причини преди години.

Погледнах към Матю.  Той гледаше като застрелян. Буквално не помръдваше.

- И на него ли въздейства?  - обърнах се към Наш.
- Все някой трябваше да те доведе. А с него си най близка. А като говорим за близост.... как вървят нещата с Хайс.
- Не те засяга.  Какво искаш от мен?  И от него.
- Отмъщение.
- Защо чак сега.  Защо след толкова време. 
- Не ти дължа обяснение.
- Какво ще правиш с мен? И мен ли ще убиеш? А?!  Както брат ти е убил предишната ти приятелка. 
- Замълчи.
- Защо да замълча. Хайде кажи ми.  Ще го понеса.  И без това вече нищо не ми остана. 
- Ами ако не замълчиш може още сега да те убия. - промърмори и веднага обърна главата си към стълбището.  Някой идваше.  Той ме хвана през кръста... вдигна ме и включи бързината. 

***************************
Спряхме.  Той ме пусна.  Огледох се.  Бяхме в някаква гора.  Беше студено. Свих се на топка.  Наистина беше студено.

- Ще останем тук.
- Моля. Какво правим тук?
- Чакаме.
- Кого.
- Твоя възлюбен.
- Не. Защо.
- Ще видиш.
- Той няма да дойде. 
- Ще дойде.
- Няма да ни намери. 
- Мислиш ли? 

Приближи се до мен и отмести косата от врата ми.  Усещах накъде отиват нещата. Той се наведе към мен и захапа.  Изкрещях от болка. Раната започна да кърви. И то много. Хванах се за врата и изкрещях отново. 

- Успокой се,  не беше кой знай колко дълбоко. - каза ми.  Цялата му уста беше в кръв.

Той просто си стоеше там и ме гледаше. След секунда се струполи на земята. Някой го беше съборил.  Хайс изкочи зад него,  хвана го за яката и го метна назад.  Дойде при мен. 

- Хейли... Добре ли си? 
- Да ти изглеждам добре?!  Боли ме.  Много. 

Той тръгна да ме прегръща,  но се спря.  Отстъпи една крачка назад.  Очите му почерняха. 
До него изкочи Наш.

- Усещаш ли го.  - прошепна му той.  - Виждаш ли какво изпускаш?  Хайде...... опитай. 
- Никога.
- Хайде Хайс.  Не помниш ли какво направи преди.  Сега ще направиш същото.  Ще изпиташ това което аз изпитах тогава.  Но при теб ще е по силно и по жестоко. 
- Няма да го направя.
- О ти няма да искаш.  Природата ти ще го направи.  Отивай там.  - Наш избута брат си пред мен. 
Кръвта не спираше да тече.  Започна да ми се вие свят.  Не след дълго ми причерня и изгубих съзнание.