My fucking life

Пътят ни към изхода се отвори

                        Глава 5

- Добро утро мамо.

- Добро утро миличка.

- Какво има за закуска?

- Палачинки.

- Ооооооо , супер.

- Готови са сядай на масата. Къде е сестра ти?

- Сега ще отида да я събудя.

Качих се нагоре по стълбите. Влезнах в  стаята ни и звиках.

" Ставай Оливия закуската е готова. "

- Оооооо, остави ме да спя.

- Ти губиш,  ще изям и твоите. - казах аз доволно и излезнах от стаята ни.

- Само да си посмяла. - след думите си скочи от леглото и тръгна да ме гони.

Продължихме гоненицата си чак до масата.

- Престаните вече. - изяика майка ни. - Хейли...ела за малко. - довърши.

- Кажи мамо.

Тя ме хвана за раменете и отидохме в кухнята.

- Какво искаш да ми кажеш.

Тя не ми отвърна нищо, само взе пълната с вода чаша до нея и ми я плисна в лицето.  Започнах да кашлям. След това ме хвана за раменете и започна да ме тресе.

- Събуди сеееееее.

Отворих очи. Над мен бяха Оливия и Малия. Сестра ми държеше една празна чаша над мен. Цялото ми лице беше мокро. Изправих се в седнало полужение.

- Какво става тук? - попитах аз.

- След малко ще бие звънеца за закуска, а нямаме желание да я испуснем. - каза Малия.

- Ставай.....по бързо. - каза сестра ми.

- Ще запомня номера с водата, така да знаеш. И защо не ме оставихте да спа още. Ако не искам да закусвам.

- Закуската е най- важното хранене за деня.

- О с тяхните гадории които готвят, ще е по добре да я пропусна.

Станах, облякох се и започнах да си реша косата. В този момент звънецът за закуска започна да бие.

- Да тръгваме.

Излезнахме от стаята и се запътихме към залата. Наредихме се на опашката с таблите и отново чакахме.

- Малия.

- Да.

- Ти отколко време си тук.