My fucking life

В какви неща се забърках само

                          Галва 3

Бях излезнала в един коридор. Тук беше като в лудница. Отвратително. А ето я и  тоалетната. Влезнах вътре. Имаше 4 кабинки и 2 чешми. Забелязах, че точно до чешмите имаше доста чаши прикрепени за стената. На всяка една имаше табелка с име и вътре в самата чаша четка за зъби и паста. Имаше и две подпряни хавлии. С две думи тук беше като в затвор.  Навсякъде имаше мухъл и миришеше отвратително. Свърших работата в тоалетната и излязох. Имаше две момичета, които тъкмо се бяха  запътили натам. Започнаха да ме гледат много странно.

- Какво? - казах аз.

Те сведоха поглед и ми отвърнаха със смях. Присмиваха ми се. Просто реших да не се занимава с тях. Реших да се връщам.

Влезнах отново в стаята си. Сестра ми и другото момиче се прегръщаха. Явно Малия ( съкватирантката ни) беше разбрала за случилото се. Ако всеки правеше така щом разбере.....

Започнах да ги гледам с отвръщение. Настаних се удобно на леглото                             ( доклкото е възможно) и заговорих.

- Лия.....ще ти викам Лия. Знаеш ли каква е Wi- fi паролата. - попитах мило.

- Ние тук нямаме wi-fi Хейли.

- Нее, не не не не не не трябва да се махна от тук.

- Не можеш. Почти всички от тук сме се опитвали да се махнем, но се боя,  че това е невъзможно.  Кой забога би осиновил проблемна  тийнейджърка? Никой. Ето затова това трябва да го приемеш като свой дом докато навършиш 18. След осемнадесетата година ти дават някаккъв апартамент с една стая и баня. С още няколко момичета, разбира се.

Хванах една възглавница от леглото и започнах да се удрям по главата с нея.

- Свиквай. - каза сестра ми спокойно.

След малко се чух един отвратителен звук. Започна да бибитка една аларма. Запуших си ушите и се свих в леглото.

- Какво е това за бога?

- Ооо време е за обяд.

- Да, ще свикнете звъни по 4 пъти на ден. В 7:30 за ставане, в 8:00 за закуска, в 12:30 за обяд и 7:30 за вечеря.

- Да бе друг път.

- Хайде, защото ако не се появим до 10 минути няма да ядем.

- Оооо изгарям от желание, да ям от калпавите им манджи.

- Стегни се! - каза сестра ми.

- Оффффф.

Излезнахме от стаята и тръгнахме надолу по стълбите.

Бяхме наредени на опашка с таблите в ръце. Забелязох,  че обяда беше някаква помия + айрян и филийка хляб. Единственото което изядох беше половината хляб и изпих айряна. По скоро.... Вода с мляко.

- Не си яла нищо. - каза Лия.

- Нямам настроение за ядене.

- Ха....десерта идва.

В този момент поставиха три крем карамела на масата - поне така си мислех.

- О нее, пак ли?

Дори не я чух и веднага нападнах крема. Сложих пълната лъжица в устата си и след като усетих вкуса хванах салфетката на масата и започнах да плюя в нея.

- Не трябваше да го правиш. - каза Аля и двете със сестра ми започнаха да се смеят, докато аз все още се опитвах да премахна гадния вкус от устата си. 

- Забавно е,  а? 
- Изключително.