Отвлечена Jason Maccann

15

Усетих побутване по рамото си и отворих очи срещу мен стоеше Раян веднага се изправих и се огледах намирах се в кола.
Амира: Къде съм? Как се озовах тук?
Раян: Упойка докато спеше. Намираш се пред имението ми в което живее моето семейство. От днес и ти ще живееш с нас като моята бъдеща жена.
Амира: Моля! Това няма да стане няма да се омъжвам за теб. И нямам работа в твоето семейство. Искам да си отида. Моля те искам да видя детето си!
Раян: Да влизаме. Каза и ме изкара насила от колата. Пред входа на имението имаше охрана беше наистина голямо. Раян ме задърпа към входа, а аз забивах краката си в земята, но без успех.
Раян: Дръж се прилично!
Амира: Пусни ме ти казах!
Охраната го поздрави и отвориха вратите. Задърпа ме отново. Докато виках от вътре излязоха предполагам цялото семейство.
Раян пусна лакътя ми и ме хвана за ръката стискайки ме силно.
Амира: Пусни ми ръката!
Раян: Амира от сега нататък ще живее тук с нас! Извика. Някакво момиче на моята възраст се разплака и се развика.
- Раян, какво си позволяваш?!
Не можеш да я водиш тук!
Раян: Джеси!
Джеси: Махни я от тук! Или аз ще я изгоня! Тя тръгна към мен, но една стара жена извика от терасата.
- Джеси!
Джеси: Бабо не виждаш ли?! Довел е това момиче в дома ни!
- Внукът ми най-добре знае какво прави. Няма да се месите.
Амира: Кой сте вие?! Що за хора сте?! Какво съм ви направила?! Какво искате от мен?! Извиках плачейки отскубнах се от ръката му и тръгнах да бягам, но той ме хвана отново.
Раян: Амира!
Амира: Няма да остана тук! Не ме отделяй от дъщеря ми! Причерня ми и затворих очи.

Отворих очи намирах се в някаква стая предполагам на Раян тук мирише на него. В същия момент той влезе, а аз станах и тръгнах към вратата, но той ме хвана за китката.
Амира: Искам веднага да си тръгна!
Раян: Не може!  Добре ли си.
Амира: Мислиш ли, че съм добре?
Раян: Амира, моля те! И без това няма да ходиш никъде. Отблъснах го и отново тръгнах към вратата.
Раян: Няма да ходиш никъде.
Амира: Искам да си тръгна.
Раян: Щом няма да разбереш добре. Пусна ме излезе и заключи вратата.
Амира: Пусни ме! Виках и виках, но никой не ми отвори.

Раян: Нося ти дрехи.
Амира: Не искам дрехи. Искам да отида при дъщеря си.
Раян: Не може. Колко пъти ти казах.
Амира: Моля те! Тя сигурно плаче много! Тя не може без мен както и аз без нея.
Раян: Казах не.
Амира: Защо?!
Раян: Ще те отнемат от мен. Някой почука на вратата, но той го изгони.
Амира: Значи към всички се отнасяш така нагло и невъзпитано.
Раян: Виждам, че вече свикваш с къщата.
Амира: Защо ми е да свиквам. Не искам нито домът ти нито теб! Джъстин ще дойде и ще ме вземе защото той...
Раян: Защото той какво?! Той те разплакваше, а аз ще те разсмивам. Позволи ми да те отърва от болката,която той ти причини. Нека излекувам раните ти.