Отвлечена Jason Maccann

12

Върна ме в къщата отново в тази проклета къща. Вече не мислех за никого мислех само как да се махна със или без Самър. Тя се примири с нейното положение дори започнах да мисля, че се е влюбила в онова чудовище. Джейсън влезе в стаята и ми остави една червена къса рокля и черни токчета.
Джейсън: Приготви се. Довечера Зейн има рожден ден ще излизаме. Каза и тръгна да излиза.
Амира: Джейсън! Казах и той се обърна.
Джейсън: Да?
Амира: Мразя те!
Джейсън: Ако това е цената да останеш тук с мен няма проблем мрази ме.
Амира: Каква е целта ти?
Намираше се до креслото на което бях седнала. Действията му ме караха да изтръпвам и преглъщам уплашен, сърцето ми да препуска бясно, а ума ми да спре да функционира изобщо.
Раздели двата ми крака с единя свой и се настани върху мен.
Ръката му се приближи до лицето ми карайки ме да затворя очи от страх. Пръстите му докоснаха за миг лицето ми и се впиха в косата ми. Ръцете му минаха надолу.
Амира: Моля те! Недей! Проплаках стискайки очите си.
Джейсън: От какво се страхуваш?
Амира: Искаш истината? От теб.
Джейсън: Аз не съм толкова лош. Каза и се усмихна.
Амира: Ти? Ти си по лош от всички който познавам. Как можа да ми причиниш такова нещо?
Джейсън: Знам, че те е страх от това което ти причини, но ще те накарам да забравиш това обещавам. Сега ела тук и ме целуни цвете. Поклатих глава докато плачех.
Амира. Не!
Джейсън: Не?
Амира: Точно така. Не! Нито ще те целуна нито ще забравя! Все още чувам собствените си викове от безсилие. Все още усещам тази тъпа болка от унижението. Ти отне нещо ценно за мен без да ме попиташ дали ти го давам или не. Няма да ти простя никога! Той въздъхна и тръгна към вратата.
Амира: Ще видиш! Ако не успея да избягам от теб ще се самоубия!
Джейсън: Престани с драмите и се приготвяй.

Не знаех колко е часа нямах телефон беше по някое време на нощта седяхме на сепаретата и ми идеше да повърна гледайки как Самър се натиска с онзи. Всички пиеха аз също исках да изтръгна болката Джейсън беше испил само една чаша. Усещах, че не ми е добре.
Амира: Може ли да се прибираме? Зле ми е.
Джейсън: Момчета ние ще тръгваме.

Лежах на леглото по гръб бях замаяна, но все още бях на себе си.
Изведнъж Джейсън се озова над мен и целуна устните ми за кратко.
Джейсън: Все още ли те е страх от мен? Каза галейки лицето ми.
Амира: Да.
Джейсън: Ще те накарам да забравиш. Каза и започна да ме целува настоятелно.
Амира: Недей! Моля те! Не искам да ме боли отново! Изплках и се опитвах да го отблъсна.
Джейсън: Няма да боли обещавам.
Амира: Моля те!