Отвлечена Jason Maccann

Трета част

Минаха два часа от както Джейсън излезе от стаята през тава време мислех как да се махна от тук, но първо трябва да намеря Самър. Станах от спалнята и се насочих към вратата ръцете ми трепереха неконтролируемо това е сега или никога. Отворих вратата и излязох от стаята огледах се и тръгнах по коридора по който имаше още стай. От едната стая която подминах чувах, че някакъв мъж говори с някого по телефона. Бързо тръгнах напред и чух тих плач влязох в стаята и видях Самър.
Амира: Сам, бързо трябва да се махаме!
Самър: Как ще излезем?
Амира: Мисля, че няма никой. Чух само един мъжки глас което значи, че има един човек в къщата.
Самър: Амира ако ни хванат ще ни убият !
Амира: Знам. Трябва да сме бързи. Огледах се за нещо с което да се защитя и видях ваза на едно шкафче взех я и излязохме от стаята.
Амира: Самър бягаш каквото и да стане.
Самър: Няма да те оставя.
Амира: Хайде.
Тръгнахме надолу по коридора и слязохме по стълбите мъжа стоеше на дивана приближих се тихо до него затворих очи и го ударих по главата с вазата. Веднага започнах да тичам към вратата отворих я и излязохме огледах се  не знаех къде сме.
Амира: Тичай. Избутах Самър пред себе си. Обърнах се и видях, че пред къщата спира кола точно тогава излезе онзи с разбитата глава. От колата с слезе Джейсън и още три момчета.
Амира: Самър бягай! Не се обръщай и не спирай да тичаш. Казах и спрях да тичам мъжете започнаха да тичат след нас заедно с Джейсън.
Самър: Не! Ами Ти?
Амира: Бягай! Самър плачеща продължи да тича, аз стоях на едно място трябваше да ги забавя за да избяга. Когато ме достигнаха Джейсън ме хвана за гърлото и ме стисна силно, а другите тръгнаха след Самър.
Джейсън: Ще те пречукам, малка кучка! Ще те убияяяяяяяяяяяя! Извика силно Дойдоха още коли от тях слязоха момчета и момичета.  Джейсън ме удари през лицето, а аз извиках и паднах на земята дойде до мен и ме вднигна за косата.
Амира: Пусни ме! Извиках плачейки.
Джейсън: Ще си платиш за това! Извиках и тръгна към къщата влачейки ме за косата зад него.
Момичетата който стояха и гледаха щяха за се разплачат.
Амира: Остави ме! Боли ме! Изплаках докато ме влачеше имах чувството, че ще ми свали главата.
- Джейсън недей така братле, пусни я.
Джейсън: Не се меси Зейн! Никой да не се меси! Вкара ме вътре и ме завлече обратно в стаята заключи  хвърли ме на пода и започна да сваля колана си.
Джейсън: Казах ти да не ме ядосваш! Но щом така го искаш няма проблем! Ще си платиш! Завлачих се по пода и се опитах да стана хванах се за вратата и започнах да удрям по нея.
Амира: Помогнете ми! Моля ви! Виках плачеща.
Джейсън: Ела тук! Хвана косата ми и ме издърпа от вратата след това ме удари през лицето след няколко удара бях на пода до спалнята. Хвана челюстта ми и ме изправи.
Джейсън: Запомни никога не бягай от мен отново! Удари ме отново и взе колана си. Не си усещах лицето и тялото удари ме с колана и започнах да викам още по силно чух как по вратата се удряше и някой крещеше.
- Престани! Стига толкова ще я убиеш. Погледа ми беше замъглен изгубих съзнание.