Отвлечена Jason Maccann

10

Докато лежах и се опитвах да не мисля в какво положение съм вратата така силно се отвори, че направи отпечатък в стената когато Джейсън ме видя облиза устните си изглеждаше ядосън.
Дойде до мен хвана ръката ми грубо и ме изправи.
Амира: Боли ме!
Джейсън: Ще ти покажа, че ти си моя! Само моя! Изкрещя думите му ме стреснаха. Беше пиян миришеше на цигари и алкохол.
Амира: Джейсън...пиян си. Дори не ме чуваше повтаряше само едно.
Джейсън: Ще бъдеш моя и ничия друга! Само моя! Моя...моя!
Амира: Джейсън плашиш ме! Виждах агресивност в очите му вече плачех от страх. Той не би ме наранил.
Джейсън: Ще те направя моя официално!
Амира: Какво! Попитах ужасена и затреперих още повече. Той не ми отговори и действах инстинктивно дръпнах ръката си и побягнах.
Джейсън: Амира, спри! Извика чух как се спъна в нещо и започна да псува.
Амира: Не! Ти си пиян! Остави ме! Моля те! Казах и се скрих зад плота в кухнята
Джейсън: Не ме ядосвай цвете! Извика влезе в кухнята и заби юмрука си в масата  ти си моя затова ела тук! Изскърца с зъби.
Амира: Не! За секунда се озова до мен и ме метна на рамото си.
Джейсън: Непослушното ми цвете. Каза и ме шляпна по дупето.
Амира: Джейсън, моля те! Недей! Качи ме в стаята и ме метна на спалнята. Паника ме обзе когато той се настани върху мен и започна да целува врата ми жадно. Не помръдвах, а просто стоях под него, но когато започна да ме опипва и да повдига роклята ми започнах да го блъскам.
Амира: Пусни ме!
Джейсън: Недей! Изръмжа и стисна дупето ми.
Амира: Не! Ти не си такъв моля те!
Действията му загрубяха започнах да крещя, а той затисна устата ми с ръка и аз го захапах силно. Това го разсея избутах го и тръгнах надолу по стълбите за да избягам. Стигнах до входната врата, но не се отваряше.
Амира: Моля те отвори се!
Джейсън: Това ли търсиш . Обърнах се и го видях да държи ключа.
Амира: Не!
Джейсън: Сега бъди послушна и ела при мен.
Амира: Няма!
Джейсън: Защо ли те питам. Затисна ме в вратата и ме вдигна отново.
Амира: Моля те Джейсън! Преди да ме хвърли отново на леглото той извади белезници сложи ги първо на едната ми ръка а другата част сложи на рамката на леглото. Изправи се и съблече ризата си, а аз се свих сърцето ми биеше лудо. Точно сега ли всички намериха да излязат няма кой да ми помогне. След като се съблече погледна към мен.
Джейсън: Не се крий. Поклатих глава в отрицание той побесня и ме насили да легна нормално.
Започна да ме съблича казвайки, че съм негова.

Джейсън
Отворих очи и премигнах леко. Главата ми ще се пръсне. Обърнах се и когато видях гледката замръзнах болката в главата ми изчезна заедно с цялата ми психика.
Невинното ми цвете седеше прегърнала с ръка коленете си, а другата и ръка висеше от леглото заключена в белезници. Чаршафите около нея бяха изцапани с кръв роклята и стоеше разкъсана до нея, а косата и скриваше лицето и. Скочих от леглото и се изправих.
Джейсън: А-Амира? За първи път в живота си заеквах. Не съм и го причинил. Не може да бъде.
Докоснах леко рамото и а тя се сви повече и чувах тихо скимтене.
Джейсън: А-Амира? Очите и бяха изпълнени с страх гледаше в ръцете ми. Направих крачка към нея, а тя започна да се дърпа наранявайки ръката си.