Отвлечена Jason Maccann

14

Ходех и плачех не виждах къде вървя. Не разбирам защо всичко това ми се случи и продължава да ми се случва. Защо да не умра Джейсън може да е най- голямото копеле което познавам, но знам, че ще обича и закриля моето памуче.
Както си ходех някой сложи ръка на устните ми.
- Хайде красавице да вървим. Загубих съзнание.

Събудих се и премигнах не бях вързана намирах се в много красива стая. Този път ще ме убият боже.
Амира: Ако умра? Детето ми боже!
- Няма да те убия.
Амира: Кой си ти?
- Казвам се Раян и не си тук защото искам да те убия. Разбира се ако си умна.
Амира: Моля те, не оставяй детето ми без майка. Изплаках.
Раян: Как се казва?
Амира: Мариса.
Раян: Красиво име. Значи имаш дъщеря? Каза и седна до мен.
Амира: Да.
Раян: Ами баща и?
Амира: Той я обича, но е задник. И двамата се засмяхме.
Амира: Какво правя тук? Не изглеждаш лош човек.
Раян: Станало е някакво объркване. Но сега в този момент съм благодарен, че се получи така. Харесваш ми. Много ми харесваш!
Амира: Недей!
Раян: Какво?
Амира: Не ми говори по този начин.
Раян: Защо?
Амир: Просто не ми е приятно. Може ли да си ходя вече?
Раян: Бих искал да останеш. Разплаках се.
Раян: Защо плачеш? Каза и коленичи до мен.
Амира: Аз...нищо. Няма нищо.
Раян: Знам какво си направила с Остин.
Амира: Боже! И ти ли си негов човек? Не съм искала да го убивам кълна се! Исках само да защитя дъщеря си и да живеем щастливо!
Раян: Той не е мъртъв.
Амира: Значи е жив? Ти от къде знаеш?
Раян: Защото аз го намерих в апартамента ти.
Амира: Искам да си ходя!
Раян: Не може!
Амира: Как така не може? Пусни ме, Искам да се прибера!
Раян: КАЗАХ, ЧЕ НЯМА ДА СИ ТРЪГНЕШ! Извика ми и се стреснах и се разплаках.
Амира: За какво съм ти?
Раян: Искам те!
Амира: Моля?
Раян: Искам да останеш тук с мен.
Амира: Това няма как да стане! Аз обичам бащата на детето си и искам да се прибера при тях! Моля те!
Раян: Казах, не! Той те нарани жестоко!
Амира: Сърце което не носи болка от любов, принадлежи или на луд или на мъртъв. Проплаках.
Раян: Виж, вече няма да плачеш. Аз ще стана твой щит. Този който иска да се доближи до теб първо ще трябва да мине през мен. И докато не умра ще бъде така. Остин те търси и ако те намери ще стане лошо.
Амира: И сега какво ще ме държиш тук цял живот?
Раян: Ще дойдеш с мен вкъщи.
Амира: Не!
Раян: Да съм те питал.
Амира: Джъстин ще ме защити от Остин ако това те притеснява просто ме пусни.
Раян: Искаш да умреш ли?
Амира: Мислиш си, че сега съм жива ли? Дишането не означава, че си жив.
Раян: Знаейки, че може да умреш пак искаш да отидеш при него.
Амира: Обичам го... Защото го обичам нямаш право да ме съдиш...никой няма право да ме съди! Моята душа, любовта ми, болката ми.
Раян: Достатъчно те слушах оставям те да си починеш до утре. Каза и тръгна да излиза.
Станах и се затичах към него.
Амира: Чакай! Искам да си ходя, пусни ме!
Раян: Правя го за твое добро. Каза и излезе от стаята.
Върнах се и седнах на леглото.
Амира: Джъстин, казах, че никога няма да ти простя, че ме нарани така.. Но всъщност ако можеше да дойдеш сега. Моля те! Моля те, хвани ръката ми! Иска ми се да беше с мен.

Г.Т.Н.ДЖ

С много мъки от мен Ема и Остин дъщеря ми най накрая заспа. Звучи странно дъщеря ми. Тя е мое копие, моето спасение, моят красив ангел. Дар който получих от единствената жена която съм обичал. Много я обичах. Тя означаваше много за мен аз...аз направих много грешки много я нараних бях свикнал да се държа с жените по този начин и дори да не се гордея с това така са ме научили баща ми ме научи, че не трябва да слушаме какво искат жените, а какво иска мъжа. Амира е жената която най- малко исках да наранявам. Въпреки това тя не трябваше да крие детето от мен. Колкото и да бяга колкото и да не иска да го приеме тя все още е само моя и винаги е била.