Отвлечена Jason Maccann

1 част

Аз съм Амира на 17 години съм най добрата ми приятелка е Самър също на 17. Живеем заедно в един дом за сираци нямаме родители. Нямаме близки само аз и тя тук сме от бебета била съм оставена пред дома само с листче с името ми. Не беше толкова зле докато не пораснахме сега единственото което искаме е да се махнем от тук и да заживеем нормален живот. Оправихме се и тръгнахме към изхода на дома с една от работничките която отговаряше за нас с Самър решихме да и помогнем с покупките.

На излизане от супер маркета тръгнахме към автобусната спирка трите си говорехме и се смеехме. Изведнъж три полицейски коли минаха пред други две коли караха бясно явно ги гонеха. Гледахме с интерес докато от двете коли не слязоха мъже с маски и започнаха да стрелят полицията също. Изплаших се толкова,че не можех да мръдна двама от мъжете дойдоха до нас тръгнах да бягам, но единия ме хвана за гушата и ме стисна усетих нещо студено да си притиска към главата ми. Исках да погледна къде е Самър, но не можех всичко беше много забързано. Полицията спря да стреля заради нас онзи ме качи в една от колите и тръгнаха. За бога какво се случи туко що. Бях САМА с с четирима мъже който всеки момент може да ме убият.
Амира: Пуснете ме! Моля ви!
Никой не ми обърна внимание.
След пет минути колата спря един дойде отвори вратата хвана силно ръката ми и ме изкара от колата. Огледах се бяхме на някакъв изоставен строеж другата кола също спря. Други мъже изкараха Самър и госпожата която не спираше да вика дори повече от мен и Самър. Без да казва нищо мъжа който беше до мен извади пистолет и стреля право в главата на госпожата. Секунда след това тялото и падна на студената земя. Ужас се разпростря по цялото ми тяло виковете ми се сливаха с тези на Самър. Погледнах Самър беше паднала до госпожата и я гледаше продължавайки да пищи и плаче. Давех се в сълзите си и трепереща от страх се обърнах към този до мен.
Амира: Животно! Тя просто беше изплашена! Как можа да я убиеш? Изплаках.
- Млъквай! Дръж си езика зад зъбите ако не искаш да я последваш! Изсъска ми и се обърна към един от мъжете.
- Накарайтея да замълчи по дяволите! Онзи хвана Самър за предмишницата силно и я изправи, а тя се гърчеше от болка.
Амира: Оставете я! Не я докосвайте ще ви убия всичките! Извиках, а те се засмяха.
- Малката много си смела. Чудя се дали ще бъдеш толкова смела, когато се гърчеш в леглото ми от болка. Каза онзи до мен и ме удари с нещо по главата след което загубих съзнание.