Отвлечена Jason Maccann

Четвърта част

Отворих очи и изсъсках от болка исках да помръдна, но не можех.
- Не мърдай ще те боли още повече. Аз съм Пери. Каза едно русо момиче с сини очи което стоеше над мен с кървава кърпа допря я до лицето ми и изсъсках от болка.
Амира: Какво стана? Казах тихо и изсъсках от болка.
Пери: Не помниш ли?
Амира: Толкова много ме би, че съм изгубила съзнание.
Пери: Точно това те спаси. Не мърдай и не говори много ще те боли по-малко.
Амира: Какво стана с приятелката ми? Не я намериха, нали?
Пери: Намериха я. Мисля, че я върнаха обратно в стаята.
Амира: Трябва да ми помогнеш, моля те! Трябва да избягаме!
Пери: Не говори така. Мълчи! Ако някой те чуе ще стане лошо.
Амира: Не сме направили нищо! Това е престъпление! Ще си платят за всичко! Изплаках
Пери: Ще ви убият и двете. Не разчитай на полицията никой не може да дойде и да ви спаси. Случва ни се това което ни е писано дори да се противиш няма да постигнеш нищо.
Амира: Какво иска той от мен?
Пери: Какво може да иска един мъж като Джейсън от една красива жена като теб? Каза, а аз разширих очите си
Амира: Не! Само не това! Няма да му се дам! Казах, а Пери се засмя горчиво.
Пери: Проблема е точно в това мила той няма да те пита. Никой от тях не пита. Каза тъжно и погледна в пода.
Амира: А ти защо си тук с тези престъпници?
Пери: Както казах никой от тях не пита. Зейн ме взе от родителите ми като им опрости един дълг.
Амира: Найстина?
Пери: За съжаление.
Амира: По някога се радвам, че нямам родители.
Пери: Как така?
Амира: С приятелката ми Самър от бебета живяхме в дом за сираци.
Пери: Това сигурно е ужасно.
Амира: Повярвай бих дала всичко в момента за да легна на неудобното легло там.

Цял ден лежа и не мога да стана Пери ми Каза, че Джейсън се напил и изпочупил всичко в къщата съжалявал за това което направи. В същият момент вратата се отвори от Джейсън който приличаше на боклук личеше си, че е пиян. Щом го видях се прилепих плътно до леглото от страх и започнах да треперя.
Джейсън: Не се плаши няма да те нараня. Съжалявам за това което направих найстина.
Амира: М-моля т-те пусни ме!
Джъстин: Не мога.
Амира: Защо? Какво искат всички от мен? Тъкмо щях да съм свободна от един затвор, а влязох в друг.
Джъстин: Това тук не е затвор. Ако не беше опитала да избягаш това нямаше да се случи. Предупредих те, имам проблеми с гнева понякога не знам какво правя както вчера когато избяга.
Амира: Моля те! Не искам да остана тук.
Джейсън: Приеми го вече ще останеш тук докато не кажа противното.
Амира: Не! Ще се махна от тук ще видиш.
Джейсън: Ще изляза! Ще изляза мамка му, защото ако остана още малко ще те пречукам по дяволите! Извика и излезе от стаята.
Амира: Няма да остана! Ще се прибера ще видиш! Казах през сълзи