Отвлечена Jason Maccann

Пета част

Умирах от глад не съм яла от както съм тук хранех се с страх. Как ли е Самър дали са и направили нещо.
В същия момент влезе Пери с табла с храна.
Амира: Благодаря ти мислех, че ще умра от глад.
Пери: Нормално не си яла нищо.
Амира: Ами Самър моята приятелка? Тя дали е яла?
Пери: Сега отивам да и занеса и на нея.
Амира: Моля те, ще ми кажеш ли как Е?
Пери: Разбира се. Сега се връщам ти яж.
Амира: Този Джейсън го няма нали?
Пери: Излезе някъде.
Амира: Супер.

Тъкмо преглъщат последната хапка от храната и Пери отново се появи.
Амира: Как е тя?
Пери: Как да е в същото положение като теб. Ее само дето не е пребита или нещо такова просто е твърде изплашена.
Амира: Мразя ги! Не е възможно да ни причиняват това за едното нищо.
Пери: Почивай си имаш нужда.

На другия ден

Чувствах се малко по добре ее болеше, но не чак толкова стоях в стаята до прозореца и гледах навън когато вратата се отвори. Виждайки Джейсън се уплаших.
Джейсън: Как си? Каза и пристъпи по напред.
Амира: Като имаш предвид, че вчера бях пребита до безсъзнание предполагам добре.
Джейсън: КАЗАХ, ЧЕ СЪЖАЛЯВАМ! Извика, а аз стиснах очи от страх и когато ги отворих отново по лицето ми се стекоха сълзи.
Амира: Това не стига! Ако ще ме убиваш убий ме! Не съм домашен любимец! Не съм и боксовата ти круша! Защо го правиш?! Изплаках.
Джейсън: Защото си моя! Защото те искам и няма да те дам на никой друг още по малко да те пусна! Разбираш ли? Ако пред теб има градина ти ще си откъснеш най красивото цвете, нали? В случая скъпа красивото цвете си ти.
Амира: Какво ще правиш с мен?
Джейсън: Каквото си пойскам.
Амира: Това няма да стане.
Джейсън: Амира, осъзнаваш, че няма да можеш да избягаш отново, нали? С една крачка се озова до мен и ме сграбчи постави една целувка на врата ми и вдиша дълбоко.
Джейсън: Девствена ли си? Изтръпнах от страх и започнах да плача с глас и хлъчки.
Амира: Моля те! М-моля т-те, о-ост-тави м-ме! Моля т-те, мн-ног-го м-ме-е с-страх-х.
Джейсън: Това отговори на въпроса ми. Каза и се усмихна.