Стоях в стаята си и отново плачех това се превърна в мое ежедневие откакто съм тук. Чувствам се като робиня, направи това, направи онова иначе ще има последствия. Исках само да видя Приятелката си да си поговоря малко с нея, но никой не ме отрази блъскат по заключената врата чувайки гласа на Пери да ми казва да пойскам разрешение от Джейсън. Изведнъж Джейсън връхлетя в стаята бесен и аз се разтреперих от страх.
Амира: Кълна се не съм виновна! Не съм направила нищо.
Джейсън: Цвете, недей. Не си виновна ти. Какво има? Защо плачеш?
Амира: Исках да видя приятелката си, но никой не ми отвори вратата. Толкова ли съм нищожна за бога! Като робиня молеща се за една нормална дума. Изплаках.
Джейсън: Сърничке, виж малката ми ще ти позволя да се видите. Но без опити за бягство отново. Ясно?
Амира: Писна ми! Писна ми от всичко! От този скапан живот! Не съм ти цвете нито сърничка! Не съм ти никаква не съм ти направила нищо! Искам да си тръгна! Моля те, пусни ме!
Джейсън: Ти си МОЯТА сърничка и МОЕТО цвете така, че вече трябва да свикнеш с мисълта, че ще останеш с мен.
Амира: Никога! Никога няма да се съглася доброволно да живея с теб!
Извиках плачейки, а той хвана китката ми и отвори вратата и ме издърпа на вън очаквах да се разкрещи или да ме удари, но не. Излязохме от стаята и Джейсън тръгна надолу по стълбите застана пред една от вратите и почука.
Джейсън: Скот. Извика и вратата се отвори. Когато Скот ме видя погледна притеснено.
Скот: Какво има?
Джейсън: Твоята тук ли Е? В състояние ли е да се видят.
Скот: Да, но сигурен ли си, че това е добра идея братле?
Джейсън: Спокойно. Имате десет минути. Каза и се обърна към мен. Аз кимнах и влязох в стаята а Скот излезе.
Амира:САМЪР! Извиках когато я видях.
YOU ARE READING
Отвлечена Jason Maccann
Adventure- Не ме докосвай животно такова! - Скъпа, искаш ли да разбереш какво е найстина да съм Животно? Каза и се усмихна жадно. - За бога, моля те! Пусни ме да си тръгна. - Това няма как да стане! Ти си моя!
