Отвлечена Jason Maccann

13

Амира: Н-е ,не, н-е. Плачеше
Джейсън: Аз, много съжалявам. Боже, как можах!
Амира: Махай се!

След 1 година.
Скочих, след онова което ми причини Джейсън скочих от прозореца бях в болница докато бях там планувах бягството си. И успях избягах. Бях в депресия когато се появи тя моето памуче. След като избягах месец след това разбрах, че съм бременна. Мариса моето ангелче толкова прилича на баща си.
Живеех сама едва се справях.
Мариса си играеше в стаята, а аз рисувах когато се почука на вратата. Отворих леко вратата, но бях избутана назад.
Амира: Какво става? Какво правиш Остин? Извиках.
Остин: Това което трябваше да направя отдавна. Каза и ми се нахвърли. Изкрещях силно, а той ме хвърли на дивана а се настани върху мен. Започна на целува врата ми. Вече плачех скъса тениската с която бях.
Амира: Моля те, недей! Опитвах се да го махна от себе си спусна ръката си надолу по тялото ми.
Амира: Не отново! Извиках и го ударих между краката станах бързо и взех ножа с който до преди малко си белех плодове. Не се замислих и го наръгах. Гледах как тялото му се свлича на пода пуснах ножа и отидох в банята изкъпах се бързо и излязох от банята. Ами сега боже убих го. Аз го убих. Облякох се и отидох в стаята събрах вещите на Мариса и няколко мой дрехи започна да плаче отидох до нея и я вдигнах не разбираше какво става все още е бебе.
Амира: детенцето ми тук съм дъщеричката ми! Ще мине тук съм. Бързо трябва да се махнем от тук. Ще те заведа при татко ти.

Слязох от таксито пред къщата на момчетата поех си дъх и прегърнах по силно Мариса. Почуках и някакво непознато момиче ми отвори. Не обърнах внимание, а влязох навътре
Всички бяха в хола шокираха се, а аз гледах в Джейсън който беше изненадан И ядосан.
Амира: Доведох дъщеря ти Джейсън.
Той се изправи и дойде до мен.
Джейсън: Как така моя? Извика Задавах се с сълзате си
Амира: Тя е твоя. Направи тест.
Джейсън: Лъжеш! Вземи дъщеря си и се махай от тук.
Амира: Поеми отговорност поне за нея.
Джейсън: Чуваш ли се какво говориш
Амира:Сметни преди колко време ме насилваше. Не съм аз виновната. Не ме интересуват евтините ти жени като тази. Посочих момичето
Амира: Доведох ти дъщеря ти. Проплаках.
Джейсън: Млъкни! Извика. Хвана ръката ми и започна да ме дърпа.
Амира: Пусни ме!
Джейсън: Не искам да те виждам.
Амира: Ако не ме виждаш какво? Ще можеш ли да живееш и с това което правиш сега?! Самър дойде и взе Мариса от мен. Отново хвана ръката ми и ме изкара от къщата останалите тичаха след нас хвърли ме на земята.
Джейсън: Махай се! Обърна се и тръгна към къщата Скот дойде до мен и ми помогна да се изправя.
Скот: Детето найстина ли е от Джейсън?
Амира: Разбира се, че е негово колкото и да не искам. Била съм само и единствено с него. Отидох до Самър и взех Мариса.
Скот: Вярвам ти. Тя е негово копие. Остани някъде наблизо и чакай обаждане до утре. Кимнах, а той се обърна към Мариса и целуна ръчичката и. Детенцето ми гледаше изплашено.
Амира: Да си тръгваме от тук памуче. Съжалявам за това което трябваше да видиш съкровище.
Зейн: Аз ще ви закарам.
Амира: Няма нужда. Не искам заради мен да си навлечеш гнева на този задник. Казах и всички се засмяха.
Зейн: Той те обича знаеш това.
Амира: Човек не причинява толкова лоши неща на любимите си.

Бяхме в колата на Зейн който ме караше към някой хотел.
Зейн: Интересно ми е какво те накара да се върнеш?
Амира: Не те засяга.
Зейн: Права си. Извинявай.
Амира: Не, не аз съжалявам. Просто съм много изморена. Изморена съм от всичко това.

Не можах да заспя цяла нощ мислих.
На вратата се почука и веднага отворих пред мен стоеше Джейсън.
Джейсън: Искам ДНК тест веднага! Стоях и го гледах мразех се, че го обичам дори и в този момент когато не вярва, че тя е негова кръв и плът.
Джейсън: Какво? Да ме би да се страхуваш от нещо?
Амира: Аз не. Ами Ти?
Джейсън: Въобще. Доведи детето.

След 3 часа. Бяхме в хотела в болницата Мариса много се измори. Срамувам се от това което трябваше да преживее.
На вратата отново се почука отидох и отворих.
Джейсън: Как можа да ме държиш далеч от дъщеря ми?! Как можа да не ми кажеш?! Защо сега?! Извика и удари в вратата, а аз подскочих.
Амира: Не викай тя спи.
Джейсън: Отговаряй!
Амира: Защото вече ти трябва да гледаш дъщеря ни. Той се изсмя и тръгна навътре в стаята и се наведе за да вземе Мариса.
Амира: Какво правиш?!
Джейсън: Взимам я нали искаш да се отървеш от нея!
Амира: Аз ще я доведа моля те!

Бяхме пред къщата влязохме в стаята на Джейсън той остави нещата на Мариса и се обърна към мен.
Амира: Дай ми пет минутки с нея.
Джейсън: Отвън съм. Щом затвори вратата започнах да плача. А тя ме гледаше с любопитните си очички.
Амира: Боже съжалявам миличка! Толкова много Съжалявам! Не искам да те оставям, но само тук ще бъдеш в безопасност. Тук ще имаш добър живот и семейство. Ще имаш баща който много ще те обича. Много те обичам детето ми. Изплаках и я притиснах по близко до себе си и целуна челото и разкъсвах се от вътре. Джейсън влезе дойде към мен и я взе от ръцете ми.
Амира: Джейсън, грижи се добре за дъщеря ни. Излязох бързо от стаята плачейки не говорих с никого излязох от къщата и се сринах. Болеше ме сърцето не исках да я оставям тя е моето всичко.
Хванах се за гърдите и паднах на земята плачейки болеше ме.