Отвлечена Jason Maccann

16

Амира: Не искам нищо от никого! Искам да си тръгна и да взема детето си! Виж за мен е много късно. Това с лекуването на раните не е възможно има толкова Рани в мен, че вече е възможно. Имало едно време едно щастливо момиче. С любов в сърцето, пълно с живот. Имаше едно момиче което мечтаеше...изгубих това момиче...вече не съм същото момиче...
Раян: Ще размислиш. Облечи се подобаващо и ще дойда да те взема.
Амира: Ти май не ме разбра? Искам да ме оставите намира!
Раян: Влюбен съм в теб. Амира, обичам те много!
Амира: Не можеш да ме обичаш! И така да е аз какво да направя? Никога не съм успявала да запълня празнотата. С никого не успях да запълня празнотата. Тя е винаги тук.
Раян: бих дал целия си живот само за да ме погледнеш по начина по който гледаш него.
Амира: Това няма да се случи никога!
Раян: Ще чакам до последния си дъх да ме обикнеш.
Адмира: недей! Моля те, недей! Никой не се ражда лош.
Раян: Ако се омъжиш за мен и носиш фамилията ми, ще живееш! Ще гледаш дъщеря си макар и от далеч.
Иначе ще те намерят и ще те убият. Нито ще я видиш повече нито ще можеш да я защитиш.
Амира: Проклет да си! Мамка му! По дяволите! Добре, добре! Ами Джъстин?!
Раян:Не искам да чувам дори да изричаш името му! Разбра ли ме?! Хвана лакътя ми и ме стигна силно.
Раян: Разбра ли ме?! Извика пусна ме и излезе.
Разплаках се и паднах на пода до леглото когато някой почука на вратата.
Амира: Кой е? Извикаха и станах борейки бузите си бързо. Вратата се отвори и влезе непознат мъж облечен с костюм.
- Снахичке, ще ми трябва личната ти карта за сватбата довечера. Разплаках се отново и се разрових в чантата си извадих я и му я подадох.
Амира: Кога е?
- Раян каза,че е довечера.
Амира: Как така довечера? Повикан раян да дойде! Няма да се омъжа довечера!!
- той излезе.
Амира: Като е излязъл, обадете му се и да дойде! Извиках. Той излезе и след няколко минути раян влеят в стаята.
Раян: Какво става? Защо викаш?
Амира: Няма да се омъжа довечера!
Раян: Договорихме се!
Амира: дай ми малко време да свикна. Провлака
Раян: Какво има? Разруших мечтите ти?! Очакваш твоят Джъстин ли?!
Амира: Проклет да си! Не искам да съм ти съпруга!
Раян: Бъди умна, прави това което ти казвам! Направихме това за да те защитим теб дъщеря ти и копелето Джъстин. Нали?! За това не ме карай да се отклонявам от целта!

Чуваха се женски викове пред вратата някаква жена викаше да и отворят. Вратата се отвори и в стаята влезе жена на средна възраст много красива, а след нея и момиче може би на моите години.
- Младоженката! Аз съм майката на Раян, Кристина. Каза гордо и подаде ръката си към мен.
Станах и хванах ръката и.
Амира: Аз съм Амира.
- А аз съм роузи, зълва ти.
Амира: За вас всичко това нормално ли е?! Казах плачейки Коя съм! От къде ме доведе синът ви! Прави свадба набързо довечера. Нищо ли не ви притеснява?
Кристина: Винаги съм подкрепяла решенията на сина си. Няма да успоря и това негово решение.
Амира: Помогнете ми! Моля ви! Имам дъщеря, не искам да бъда тук! Проплаках, но не видях и грам съчувствие те просто излязоха.
Раян: Ставай, отиваме за булчинска рокля.
Амира: Каква Рокля?! Не искам!
Раян: Не те питам! Аз искам! Ставай!