Отвлечена Jason Maccann

Шеста част

Джейсън:

Ти си моя...само моя...и ничия друга. Каза той измежду целувките който поставяше на врата ми. Бях замръзнала от страх.
Джейсън: Амира, ти си моя! Целуна челото ми и ме погледна в очите.
Джейсън: Обещавам винаги да съм до теб или в теб. Облечи се и да слезем при другите.
Амира: Аз нямам дрехи тук.
Джейсън: Погледни в гардероба. Облечи нещо красиво ще имаме гост. Ще дойда след малко да те взема. Каза и излезе.
Моментално седнах на леглото и
започнах да плача силно. Какво ще стане с мен боже. Страх ме е от този човек до лудост не съм готова да му дам това което иска. То е най ценното ми не мога да го направя.

Облякох се и зачаках да се появи след секунда в стаята влезе Пери.
Пери: Джейсън те вика долу. Каза и се усмихна тъжно, а аз и кимнах излязох след нея и я следвах всички бяха в дневната заедно с още две непознати момчета. Когато Джейсън ме видя ме погледна ядосано и ме придърпа към себе си.
Джейсън: Защо си облякла къса рокля? Прошепна ядосано.
Амира: Тази беше единствената която не ме прави да приличам на курва.
Всички си говореха и пиеха докато Пери не се намеси.
Пери: Да хапнем храната ни чака. Всички тръгнаха, а аз едва вървях ребрата все още ме боляха, но разбира се Джейсън ме придърпа към себе си изнервен от начина по който едно от момчетата ме гледаше.

Всички на масата се хранеха и си говореха докато аз гледах ту в чинията си ту в Самър и разбира се докато ровех из чинията ми паднаха приборите. Наведох се да ги взема, но в същия момент непознатия се наведе за да ми помогне. Веднага се отдръпнах, но роклята ми малко се измести и една синина на рамото ми се показа.
- Какво е станало? Добре ли си? Каза и докосна ръката ми, а аз се отдръпнах като попарена.
Амира: Пр-просто паднах в банята. Заекнах и погледнах в Джъстин който беше много ядосън всички го гледаха в очакване.
Джъстин: Ела с мен! Хвана ръката ми и ме издърпа на горе към стаята сега пък какво направих. Отвори вратата и ме блъсна на пода моментално се разплаках от болката и страха, а той хвана челюстта ми силно и извика.
Джейсън: Защо му показа синината?! За коя ръка те държа?! Извика и изви ръката ми при което изкрещях в плач.
Амира: Кълна се не съм направила нищо. Изплаках, а той седна на леглото.
Опитах се да спра да плача и изтрих сълзите си, но успях само за миг преди отново да избухна в плач.
Джейсън: Знам, че те боли. Не се прави няма смисъл. Стана от леглото и тръгна към мен, а аз се свих в ъгъла на стаята след миг цялата стая беше в стъкла удари огледалото което стана на парчета и седна на леглото отново скубейки косата си.
Джейсън: Ела тук! Колкото и да не исках трябваше да го направя станах една трепереща и се приближих до него.
Джейсън: Седни на мен! Не исках да го правя, но нямах избор седнах, а той се сгуши във врата ми.
Джейсън: Не ме ядосвай цвете, за да не страдаш. Каза и вдиша силно в сгъвката на врата ми.
Джейсън: Този аромат! Прошепна и целуна врата ми докато аз плачех в скута му