Отвлечена Jason Maccann

8

Самър...моята приятелка която не можеше да навреди и на муха беше седнала на спалнята и гледаше с празен поглед, а китките и бяха вързани с бинтове. Когато ме видя скочи и ме прегърна силно.
Самър: Амира! Добре, че дойде! Трябва да си вървим, трябва да се махнем от тук! Не мога! Не издържам искам да умра! Изплака.
Амира: Какво си направила? Казах и хванах китките и, а тя проплака.
Самър: Направих това което трябваше! Няма да позволя някой да се гаври с мен Амира! Да се махаме! Да ги убием ако трябва! Всичките един до един! Гледах я и не можех да повярвам това не е тя.
Амира: Защо го направи? Това е голям грях. Виж мила, и двете страдаме много. Много се измъчихме за кратките дни в който сме тук. Знам, затворени сме като в клетка. Държат се с нас като с вещи, като тяхни робини. Но запомни Сам, никой абсолютно никой и нищо на този свят не си заслужава да платиш с живота си. Мислиш, че аз не искам да умра ли? Мислиш, че аз не искам да избягаме ли? Самър скъпа потърпи! Моля те! Потърпи ще се махнем от тук само имай малко търпение. Изплаках, а тя се свлече на пода седнах до нея и я прегърнах.
Самър: Амира! Изплака силно.
Амира: Потърпи!
Самър: Не мога! Не мога! Той...той направи ужасни неща с мен! Изплака.
Амира: Какво ти направи?
Самър: Не мога!
Амира: Довери ми се моля те! Насили ли те?
Стейси: Той ме накара да направя нещо ужасно! Не исках! Казах му да ме пусне да не го прави! Проплака!
Амира: КАКВО?! КАКВО ТИ Е НАПРАВИЛ?! Извиках плачеща, а тя се хвана за устните стана и изтича в банята. Изтичах след нея и хванах косата и след като приключи и помогнах да се измие. Излязохме от банята и седнахме на леглото изчаках да се успокой малко и хванах ръката и.
Амира: Самър, сподели ми ще се почувстваш по добре.
Самър: Той..той. спря пое си дъх и продължи. Накара ме да го задоволя с устата си. Проплака.
Амира: МОЛЯ! Извиках.
Самър: Моля те! Моля те тихо! Не споменавай за това! Не казвай, че съм ти казала! Иначе ще ми направи нещо още по лошо!
Вратата се отвори и главата на Джейсън се показа.
Джейсън: Времето ви свърши. Хайде Амира. Прегърнах я и и прошепнах.
Амира: Не прави глупости и не го ядосвай. Обещавам ще си тръгнем. Тези гнусни копелета ще си платят за всичко което ни причиняват Сам. Само бъди добра за да ни пуснат да се видим отново. Тя кимна и излязох от стаята плачейки.