Събудих се в меко казано приказна стая нямаше нищо общо с стаята ми в дома която делим с Самър. САМЪР за бога къде е тя...всъщност къде съм и аз. Станах бързо от леглото и изтичах до големия прозорец, но не разпознах мястото.
Амира: Малка му! Къде съм?
- В моята къща си малката. Подскочих и се обърнах стреснато. Неразпознах момчета което стоеше до вратата. Но беше страшно плашещ.
Амира: Кой си ти?
- Вярвам, че съм Джейсън Маккен кучко.
Каза студено и ми намигна.
Амира: Къде е другото момиче? Пуснете ни да си вървим. Обещавам няма да кажем и дума на никого за това което се случи. Моля те! Казах трепереща.
Джейсън: Боя се, че това няма да стане. Момичето сега е на приятеля ми. А ти кукличке си моя! Каза с усмивка.
Амира: КАКВО?! Вие болни ли сте?! Отвлякохте ни без да има причина, убихте една невинна жена. А сега ми казваш, че съм твоя?! Не съм ничия по дяволите! Психопат! Искам да си тръгна! Започнах да викам, а той дойде до мен и хвана силно челюстта ми.
Джейсън: Да не си жрица скъпа? Как позна? Аз съм всичко това което изброй убиец, болен психопат и още куп гадости. Радвай се, че ще имаш всичко това на куп. Изплю и ме бутна назад от което паднах на пода и заплаках.
Джейсън: Името ти?
Амира: Не!
Джейсън: Не ме предизвиквай ще убия и теб и приятелката ти!
Амира: Името ми е Амира. Казах плачеща, а той клекна пред мен и хвана челюстта ми отново.
Джъстин: Хубаво. Да не си мръднала от стаята, Амира. Предупреждавам те не отговарям за последствията. Прошепна и целуна бузата ми след което се изправи и излезе от стаята. Заплаках силно и се изправих. Ще се махна от тук за бога не искам да умра преди да усетя всичко от живота. Не искам да бъда изнасилена и пребита държана на кайшка в клетка.
YOU ARE READING
Отвлечена Jason Maccann
Adventure- Не ме докосвай животно такова! - Скъпа, искаш ли да разбереш какво е найстина да съм Животно? Каза и се усмихна жадно. - За бога, моля те! Пусни ме да си тръгна. - Това няма как да стане! Ти си моя!
