Отвлечена Jason Maccann

9

Излязох от стаята плачейки и видях онзи Скот.
Амира: Копеле! Ще си платите за всичко което ни причинявате! Извиках и Джейсън ме задърпа към стаята.
Вкара ме вътре и затвори силно вратата.
Джейсън: Държиш се като кучка! Писна ми мамка му! Опитвам се да се държа добре с теб, но ти изкарваш животното в мен! Извика и излезе след което чух как ме заключва.

Самър

Скот влезе и се усмихна ледено.
Скот: Каза ли и нещо?
Самър: Н-не.
Скот: Лъжеш!
Самър: И какво ако лъжа?! Убий ме! Хайде! Извиках.
Скот: Ще ти се. Обличай се излизаме.
Самър: Не. Казах, а той повдигна веждите си.
Скот: Да съм те питал?

Намирахме се във някаква вила не знаех къде сме точно. Стоях права до вратата докато той сваляше дрехите си. Умирах от страх знаех, че ще ми направи нещо.
Скот: Ела тук! Тръгна към мен и когато дойде до мен започна да къса дрехите с който бях облечена. Виках и се опитвах да го спра. Хвърли ме на спалнята и започна да докосва тялото ми. И разкопча сутиена ми.
Самър: Не ме докосвай! Изкрещях му.
Скот: Да се обзаложим, че ще го направя. Свали сутиена ми и заплаках силно това е ще бъда изнасилена. Мачкаше гърдите ми докосваше ме навсякъде. Усетих, че сваля бельото ми.
Започнах да клатя глава отрицателно давах всичко от себе си да го избутам далеч от себе си.
Скот: Спри да се бориш!
Самър: Остави ме! Изкрещях, усетих нещо да се притиска в мен и изпаднах в още по голям шок. Това не трябва да се случва. Не така, не тук и не с него.
Самър: Моля те! Не го прави! Проплаках.
Рязко влезе в мен, а аз изкрещях от болка. Болката беше ужасна, непоносима. Започна да се тласка в мен, а аз найстина се опитвах да се държа да не викам и да плача, но не успявах. Той не обръщаше внимание нито на виковете ми нито на нищо.
След двайсет минути най ужасните в целия ми живот той спря да се движи над мен. Излезе от мен и пусна ръцете ми и легна до мен. Затворих очи и опитах да притъпя болката, срама и унижението и най вече страха който не искаше да излезе от тялото и главата ми.