По-силна, отколкото си мислиш

104 4 0
                                    

Стигнахме до ветеринарната клиника и веднага отидох да взема кърпи за Лори, Брет и Кира. След това взех марля и ѝ сложих спирт, от един от шкафовете, и ги поставих на металната маса.

"Дай да погледна върха на стрелата." Казах на Брет, докато той сушеше косата си с кърпата.

"Добре съм." Каза ми Брет. "Мога да го направя сам." Той съблече мокрото си яке и видях разкъсано в блузата му, а кръв беше опетнила зоната около нея. Блузата му е прилепнала до кожата му, показвайки всяка извивка от трупа му, гърдите му и горната част на тялото му. Усетих как сърцебиенето му се усили и се надявам Брет да не е забелязал. След това съблече блузата си, напълно показвайки своето слабо и мускулесто тяло.

Може ли Господ да се смили над душата ми.

Направих гримаса, когато видях върха на стрелата забита в рамото му, половината беше отчупена, така че дори не се показваше над кожата. Кръвта все още течеше от нея, докато той я докосна предпазливо, трепвайки.

"Как ще я изкараш сам?" Попитах. "Не можеш да я хванеш, за да я издърпаш. Плюс, ще боли много когато опиташ...вероятно."

"Лилс, мога да се справя с малко болка." Каза ми той. "Бил съм пронизван и отравян преди."

Стиснах устни и помислих. Той няма да може да извади върха на стрелата дори и със силата си. Трябва ни нещо, с което да я издърпаме. Като клещи.

Тръгнах към шкафовете, отворих ги и потърсих нещо, което наподобява клещи. Намерих това, което търсех, в шкаф пълен с хирургически инструменти. Изглежда като смесица между тънки клещи и инструмента, който зъболекарите използват, за да ти извадят зъб. Нека просто кажем, че не искам да знам за какво служи това.

Погледнах към Брет, който стискаше зъби, докато ровеше в рамото си за върха на стрелата. Вътрешно се отдръпнах, просто гледайки какво прави.

"Брет, спри." Казах му, заставайки пред бетата отново. "Ела." Избутах ръката му, леко, от раната и използвах клещите, за да хвана върха на стрелата. "Приготви се; това ще боли" Добавих.

Брет ме погледна с объркан и почти шокиран поглед. "Сигурна ли си, че си достатъчно силна?" Отговори той. "Мога да го направя с лекота."

Без да го предупредя бързо издърпах върха на стрелата с клещите, а новите ми свръхестествени сили направиха работата по-лесна. Брет псуваше доста цветно, докато гледах как рамото му започваше да се лекува. "По-силна съм, отколкото си мислиш." Заявих безцеремонно, докато пусках окървавения връх на стрелата на масата, заедно с клещите.

Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]Where stories live. Discover now