Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Комбинация

С Лиам се опитахме да заспим в своите стаи, но към 3:30ч. се върнах в стаята му и двамата заспахме на леглото му. Единственият начин, по който можеше да заспим, беше да сме в една стая и да знаем, че другият е добре.

На следващата сутрин казахме на всички какво видяхме на смъртоносния лист снощи. Скот предположи, че аз ще се появя на него, както и Лиам, но той беше шокиран от това, че Дерек н ебеше там вече и че цената на Лиам е станала по-висока.

Когато казахме на Скот как правя пламъци с щракване на пръст той буквално ни хвана и ни задърпа към празна класна стая, за да му демонстрирам. Стайлс полудя, когато видя пламъка. Беше някак си забавно, но исках дa знам какво още можех да правя.

Същата вечер отидохме до Дийтън и той каза, че не знае нищо друго, от това, което вече ни беше казал.

"Но как се предполага да се науча?" Попитах го.

"По същия начин, по който Лидия го прави." Отговори той. "Като опитваш всичко възможно."

***

Сега съм в смъртоносния лист и не мога да се защитавам (поне според Скот и Лиам, дори и след като мога да правя огън от пръстите си) Скот нареди, че трябва да съм близо до някого друг от глутницата. Затова съм в колата на Кира, прибирайки се от мола, където решихме, че ще прекараме една приятна вечер, вместо да стоим в къщата ми. Лиам беше зает да учи с групата си от класа му по биология. Не съм с него, тъй като съм в по-горен клас.

Предполагам, че Стайлс или Малия са казали на Кира за целувката ми с Брет, защото това беше едно от първите неща, които попита по пътя към мола.

"Не искам да говоря за това." Казах ѝ, взирайки се през прозореца със стиснати челюсти.

"Ами ще поискаш да говориш за това някога и аз ще съм тук, когато пожелаеш." Отговори тя. Аз просто кимнах и тя промени темата.

Сега, напът за вкъщи, вали много силен дъжд. Дъжда вали срещу предното стъкло, докато Кира се фокусира на пътя, поради малката видимост. Главата ми си почива на прозореца, докато си говорех с Кира за музика, докато не усетих, че телефона ми вибрира.

Погледнах надолу, за да видя „Брет" на екрана, заедно със знака за повикване. Свих устни и прибрах телефона под крака си, игнорирайки го.

"Кой е?" Попита ме Кира.

"Брет." Казах сковано.

Тя ми хвърли бърз поглед. "Защо не отговориш?"