Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Свърши се

"Аз ли съм единствената, която има надеждата, че нищо няма да се случи?" Кира попита всички ни. Свършихме с помагането на Арджънт да постави детектори около сградата и всички се крият отзад, но ако някой влезе тези, който могат да се бият, ще трябва.

"И аз се надявам също, дори и да знам, че шансът е малък." Отговорих. Щракнах с пръсти, създавайки трептящ пламък и огледах ръката си.

Ако това е способността ми, как мога да я използвам, за да помогна на приятелите си, освен да паля свещички за рожден ден? Има ли някакъв начин да го направя по-голям?

Стани по-голям казах си наум, взирайки се в ръката си. Нищо не се получи и се намръщих от разочарование.

Как да го направя? Има ли някакъв наръчник за Финикса, с който да се науча или онлайн курсове? Поне Лиам имаше Скот, когато се учеше как да бъде върколак, а Скот е имал Дерек. Аз си нямам никого. Единственият Финикс, когото знам, е Фалкс от „Хари Потър" и той е първо–птица. И второ–дори не е истински. Чувствам се като Рин Окумура от „Синият екзорсист", опитвайки се да контролира пламъците си за първи път, но имаше проблем с това да ги контролира, докато аз не мога да накарам моите да направят нещо.

Фокусирах се над пламъка на пръста си. Стани по-голям, искам го. Нищо не се случи. Поех дълбоко въздух и се фокусирах над ръката ми. Представих си как пламъка възпламенява цялата ми ръка, сякаш е покрита с бензин. Представих си пламъка по ръката ми, но не ме изгаря. Изведнъж пламъкът от ръката ми започва да расте. Въздъхнах изненадано и той изгасна. Събрах устни и пробвах отново. Пламъкът пораства, за да покрие целия ми показалец и след това половината ми ръка се запали. Взирах се с отворена уста към ръката си, която беше напълно покрита с оранжеви пламъци.

"Хей, Ли–По дяволите!" Погледнах нагоре и видях как Скот се взира в мен. "Какво направи току-що?"

"Опитвам се да разбера какво мога да правя." Казах, фокусирайки се над ръката ми отново. Скот ме гледа, докато карам огъня да расте. Държах дланта си нагоре и исках да го направя във формата на топка. Сформира се малко слънце и леко свих ръката си, хвърляйки я по циментовата стена. Малката топка прелетя през стаята и удари стената с трясък и избухваща светлина. "Уау." Издишах.

"Как го направи?" Попита ме той, взирайки се в изгорелия отпечатък на стената.

"Не знам." Отговорих, чудейки се, докато Арджънт и Кира дотичаха с вдигнати оръжия.