Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Чудовищни неща

"Ще отида да видя дали е добре." Казах, изненадвайки всички, дори и себе си.

Излязох навън, точно навреме, за да видя как Брет рита стената на сградата, разочаровано. Той дишаше тежко, докато мърмореше същата мантра отново и отново. "Слънцето, Луната, Истината." Облегна гърба си на тухлената стена, със затворени очи.

"Брет?" Каза предпазлво, вървейки към него.

Той ме игнорира и се свлече надолу по стената, за да седне. "Слънцето, Луната, Истината." Повтори той.

Бавно седнах до него, но той все още не ме погледна. Просто продължи да повтаря фразата отново и отново, докато си поемаше дълбоко въздух.

Седяхме там минута, мълчаливи, докато той не проговори. "Нали знаеш, че той беше прав?" Изрече той.

"Какво?"

"Че съм чудовище." Промърмори той. "Винаги съм бил такъв."

"Не, не си, Брет." Казах му.

"Порастват ми остри нокти на ръцете и остри зъби на зъбите ми." Оспори той. "Расте ми коса на лицето за секунди и очите ми блестят в жълто. Аз съм чудовище." Той сложи ръце на главата си и мина с ръка през светлокафявата си коса.

Захапах устната си, спомяйки си нещо, което Скот каза на Лиам.

"" Казах нежно.

"Какво?" Той вдигна главата си, за да погледне към мен.

"Това е нещо, което Скот каза на Лиам." Казах му. " Не всички чудовища правят чудовищни неща. Лиам казавше същите неща, които ти казваш сега. Просто помни, че не си чудовище. Ти си върколак, но ако все още си мислиш, че си чудовище просто си спомни думите на Скот, ясно?"

Той захапа вътрешната страна на бузата си, обмисляйки думите ми. Беше тихо за момент, докато гледахме как преминават колите.

"Благодаря ти." Каза ми нежно след малко. "Знаеш ли че нещата бяха по-различни преди две години?"

"И как?" Попитах, някак си заинтригувана.

"Ами, първо, не бях такъв задник." Каза той, с лека усмивка.

Засмях се. "Иска ми се да те познавах тогава." Казах дръзко.

"Радвам се, че не си." Отговори той. "Всъщност бях доста нисък до преди малко повече от година."

"Няма начин." Вдишах рязко, смеейки се малко повече, представяйки си Брет нисък.

"Истина е." Каза с широка усмивка.