Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Харесвам го

Животът някак си се върна към нормалното. Ами, толкова нормалко, колкото може да бъде за свръхестествено създание в Бийкън Хилс. Смъртоносният лист беше свършил, така че приятелите ми, брат ми и аз не бяхме преследвани, което беше плюс, но кошмарите все още тормозеха съня на близнака ми. Има торбички под очите и е екстремно нервен, дори и посредата на деня. Дори Мейсън знае, че се случва нещо с него.

Аз съм малко по-добре от Лиам, но не толкова добре. Нямах кошмари, но съм толкова нервна, колкото и Лиам. Дори и да се усеща сякаш тежести са свалени от гръдния ми кош, откакто смъртоносният лист беше прекратен, все още имам неспокойно чувство, че нещо лошо ще се случи.

"Добре, защо изглежда сякаш и двамата не сте мигнали снощи?" Мама попита мен и Лиам, когато влязохме в кухнята за закуска.

"Останах до малко по-късно снощи, защото имах лабораторен доклад до днес." Казах ѝ, правейки си чаша чай. Този път не беше лъжа. Наистина имах лабораторен доклад, който отлагах, до преди деня, в който трябва да го предам.

"Ами, тогава си почини добре довечера." Отговори мама. "Ами ти, Лиам? И ти ли домашна?"

"Просто не можех да спя." Промърмори той, сипвайки си купа зърнена закуска.

"Заради играта днес ли е?" Доведеният ни баща го попита, когато влезе в кухнята с крива вратовръзка.

"Да." Промърмори Лиам. Сърцебиенето му се усили, но аз вече знаех, че лъже. Не играта срещу гимназия „Девънфорд" е това, от което се страхува. Страхува се от съня.

Мен, от друга страна, ме е страх от играта довечера. Не само защото ще е почти пълнолуние довечера, но и съм притеснена да видя определен играч от гимназия „Девънфорд".

Не съм говорила с Брет от битката в оръжейната. Неговата глутница напусна веднага след това и не можех да говоря с него. Не можех да му кажа всичко, което не казах по-рано.

Сега ще го видя отново. След седмица от безсънни нощи и прекаленото премисляне и анализиране на всичко. Всеки малък детайл. Нещата, които ми каза. Действията му.

Целувките му.

Дебатирах толкова много пъти в главата си какво да му кажа. Ако искам да съм с него. Ако иска все още да бъде с мен. Това ме подлудява.

"Ще се справиш страхотно, Лиам." Каза татко. "Винаги го правиш и дори и с майка ти да не можем да дойдем, ще имаш Лили и приятелите ти да викат за теб. Всички искаме да видим как успяваш."