"Накъде?" Запитах.
Обърна се към негово ляво и посочи. "Натам." Каза ми той. "На около две мили."
Веднага побягнах в тази посока, без да мисля втори път. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е радостта да знам, че Лиам е жив и почти знам къде е.
"Лили, чакай!" Каза Брет, докато ме настигаше. "Отклоняваш се наляво. Аз знам къде е. Позволи ми да ти покажа."
Брет поведе, а аз бързо го последвах. Сърцето ми биеше като лудо, а краката ми и дробовете ми горяха, но не ме интересуваше. Трябваше да стигна до Лиам.
Надявам се, че Скот е чул Лиам също.
Знам че сме на половин миля, когато телефонът на Брет звънна и двамата забавихме до бързо вървене. Дишам тежко, докато изглежда, че от Брет не е капнала и една капка пот.
"Сатоми, какво?" Каза по телефона на алфата си. "Не, не съм у дома...Каква ситуация?"
Цветът изведнъж напусна лицето на Брет, докато той спря, с опулени от страх очи.
"Колко?" Попита по телефона. "Лори? Ох, благодаря ти, Господи. Ще бъда там скоро. Благодаря ти."
Затвори, а челюстта му беше стегната.
"Брет, какво има?" Попитах, страхувайки се от отговора.
"Глутницата ми..." Промърмори замаяно. "Повечето са мъртви."
"Какво имаш предвид?" Поех си въздух рязко. "Как? Заради листа ли беше?"
"Някакъв вид вирус." Отговори той. Той погледна към мен за пръв път. "Ще те заведа до Лиам, но трябва да вървя. Трябва да отида при Сатоми и сестра ми."
"Добре." Казах. "Прави, каквото трябва да направиш. Трябва да бъдеш с глутницата си във време като това. Нека да побързаме."
Той кимна и побегна. Краката ми горяха в протест, но не ме интересуваше. Трябваше да стигна до Лиам, а Брет–до глутницата му. Колкото повече побързам,толкова по-добре.
След около три минути Брет спря в началото на едно празно място. Виждам две фигури на ръба на един скален кладенец, по-голямата помагаше на по-малката да стъпи на краката си.
Лиам.
Бързо погледнах към Брет. "Благодаря ти." Казах изкрено. "Моите съболезнования." Той кимна и побегна в гората. Обърнах се, за да видя брат си отново.
YOU ARE READING
Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]
FanfictionЛили Дънбар го мразеше. Мразеше всичко в него. Лицето му. Личността му. Подлите му коментари. Как тормозеше брат ѝ Лиам. Как той беше единстевия човек, който можеше да ѝ лази по нервите. И най-важното: как я караше да се чувства нервна с чувстото н...