Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Завързани заедно с усмивка

Лежах в леглото същата вечер, а умът ми беше замотан твърде много, за да могa да спя. Вече мога да виждам без очилата си. Мога да чувам неща, които не съм могла да чуя преди ден. Сълзите ми имат откачени магически лечебни сили.

Нивото ми на стрес е толкова високо, че дори не мога да помисля за думата „сън" в момента.

Толкова много се случи за толкова кратко време. Лиам почти умря, аз спасих живота му с лудите си магически сълзи и разбирайки, че всъщност съм митическа птица, която е вероятно да може да контролира огъня и да лети.

След като Дийтън обясни всичко направи няколко теста на зрението, слуха, силата, издъжливостта и гъвкавостта ми.

За първи път можех да пробягам миля с Лиам за шест минути, да разцепя голямо дърво с лекота, да вдигна тежко и да чуя сърцебиенето на Лиам от другия край на стаята.

Всъщност, се упражнявам в момента, слушайки сърцебиенето на Лиам, докато той стои в стаята си. Постоянното му сърцебиене беше единственото нещо, което ме държеше будна, иначе вероятно щях да имам нервен срив.

Мислех, че стреса да пазя цялото това нещо с Брет от Лиам е достатъчно зле, но сега това просто добавя и го прави много по-зле.

Без да споменавам, че всеки път, когато затворя очи, виждам как Лиам кърви на покрива на болницата.

Наистина ми се иска сълзите ми да бяха от „Валиум" в момента, за да мога да поспя.

Изведнъж сърцебиенето на Лиам се ускори.

Какво прави?

След това чух бръмчене и клик на принтер. Сърцебиенето на Лиам се ускори още повече.

Какво става там?

Любопитството ми ме превзе и станах от леголо си, отидох тихо до вратата ми и я отворих. Чух, че принтера все още работеше и почуках на вратата на Лиам тихо, така че да не събудя родителите ни. Лиам не отговори, така че бавно отворих вратата и надникнах.

Листове хартия покриват пода и още излизаха от принтера, който Лиам гледаше и се опитваше да изключи. Виждах как натиска бутона за отказ, но не спря да бълва листове. Най-накая го изключи от контакта, което го накара да спре. И бяхме оставени в тишината, единственото нещо, което чувах, беше забързаното сърцебиене на Лиам.