Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Неловкост

"Не бях осъзнал, че задната част на главата ѝ е кървяла." Каза гласът. "Трябва да се е случило когато Вайълет я преметна на пода в съблекалнята."

"Може да се е случило, когато я бутнах." Отговори друг глас.

"Съмнявам се, но мисля че когато видя как Дийтън те реже беше последното нещо, което я накара да припадне след това." Първият глас каза.

Главата ме боли и имам чувството, че очите ми са залепени. "Лиам." Промърморих името на брат си. Искам брат си. Лиам винаги е бил този, който носи повече на болка. Когато и да се нараня той винаги беше до мен, за да ме успокои.

"Да не би да каза нещо?" Попита вторият глас.

"Да, мисля че се събужда." Проговори първият глас.

Отворих очите си и хвърлих бегъл поглед към силната лампа. Главата ми туптеше и аз изстенах. Веднага след като очите ми свикнаха на светлината видях, че лежа на земята с няколко одеяла под мен и одеяло върху мен. Погледнх нагоре и видях Стайлс, седейки на стол до мен и Брет, седящ на металната маса, без блуза.

"Хей, спяща красавице." Каза Стайлс с широка усмивка. "Доста ни уплаши когато припадна снощи. Не знаехме какво се е случило."

Мигах, все още объркана и се протегнах към главата ми. Усещах бинт около нея.

"Трябва да си си ударила главата." Обясни Стайлс.

"Да, чух ви как говорите за това." Промърморих. "Съгласна съм с който и да каза, че е станало когато Вайълет ме преметна. Спомням си как си ударих главата в пода."

Седнах бавно, треперейки от болката в главата ми. Чувствам се все едно някой играе баскетбол с нея. Ритмичната пулсация се усеща все едно някой удря главата ми в пода отново и отново.

"Имам ли сътресение?" Попитах.

"За късмет, нямаш." Каза Стайлс. "Просто си я ударила доста силно."

"Това ли е усещането когато се напиеш, защото ако е това ще ме държи от това да пия алкохол до края на живота ми." Промърморих.

Стайлс ми се усмихна и чух Брет да се смее от масата.

"Липсва ти гаденето и отвратителното чувство да се събудиш с повръщано по цялата ти блуза." Изкоментира Брет с устните му леко нагоре.

"Как знаеш?" Промърморих. "Върколаците не могат да се напият."

"Ще отида да кажа на Дийтън, че си се събудила." Каза Стайлс, изправяйки се и излизайки от стаята до офиса. Намръщих се и хвърлих бегъл поглед към Брет.